ИВАН МЪРКВИЧКА (1856 – 1938)
Портрет на Княгиня Мария Луиза, 1900

Маслени бои, платно; 256 х 192 см
Рамка: БОРИС ШАЦ (1868 – 1932)
Зала 1

Посмъртен портрет на Княгиня Мария Луиза (1870 – 1899), поръчан от Княз Фердинанд на българския художник от чешки произход Иван Мърквичка.

Княгиня Мария Луиза е дъщеря на херцог Роберт І и принцеса Мария – Пиа Бурбонска на Кралство на двете Сицилии. На 8 април 1893 година тя сключва брак с Княз Фердинанд в Пианоре, Италия. Умира на 30 януари 1899 година след раждането на четвъртото си дете – Надежда. Погребана е в католическата катедрала „Св. Лудвиг” в Пловдив.

Иван Мърквичка създава внушителен по размери параден портрет, който представя Княгинята като приемница и носителка на средновековната българска царска традиция. Тя седи на величествен трон, облечена е със средновековни царствени одежди, а зад нея е изобразена Богородица Одигитрия, която едновременно сякаш я благославя и приема в лоното на Светата Църква. Ирисите (перуники, вид лилиум), разположени от двете страни на трона, също носят символично послание. В християнската традиция ирисът, заедно с лилията или вместо нея, олицетворява надеждата, вярата, обновлението, но също така и скръбта и болката. Стилизираният цвят е широко използван и в средновековната хералдика като най-известният пример е лилията на династията на Бурбоните. В портрета на Мария Луиза ирисите обединяват вярата, обновлението и скръбта, но са и намек за връзката на новата българска династия със славния френски кралски род.

Портретът на Мария Луиза е разработен като своеобразно политическо послание, което утвърждава приемствеността между средновековното българско царство и новата династия, която се родее с Бурбоните.

Посланието е подкрепено и от импозантната рамка, специално изготвена за портрета от родоначалника на българската скулптура Борис Шац. Той съчетава български декоративни елементи с 20 релефа, изобразяващи различните етнически типове в страната – българи, евреи, турци, гърци, цигани…, скърбящи ангели, Св. Цецилия – патрон на Княгинята – и надписа: ”Аз умирам, но от небето винаги ще бдя над България”.

Портретът на Мария Луиза е представен на Световното изложение в Париж през 1900 година, на което Иван Мърквичка получава златен медал, а след това – на Световното изложение в Сейнт Луис (1904), в Юбилейните изложби на Рисувалното училище в София (1906, 1921), в Посмъртната изложба на Борис Шац (1934) и в Юбилейната изложба на Иван Мърквичка в Прага (1937). Постъпва в художествения отдел на Народния музей (сега Национална галерия) през 1947 година като дар от царската колекция. През 1996 година, след реставрация на живописта и рамката, е показан в изложбата на Националната галерия „140 години от рождението на Иван Мърквичка”. През 2012 година творбата е включена в българската част на изложбата, „Париж 1900”, организирана от Пти Пале и показана в Националната галерията за чуждестранно изкуство в София.

Бистра Рангелова