НИКОЛАЙ РЬОРИХ (1874-1947)
Хълмът на Тара, 1932

Темпера, платно; 49 х 82 см
Зала 21

Николай Константинович Рьорих принадлежи към най-изтъкнатите деятели на руската и световна култура. Той е художник, учен, пътешественик, обществен деец, писател и мислител. В творчеството му връзката между човека и природата се превръща в знак, в символ и внушава нови философски идеи, повлияни от Изтока. Още като студент в художествената академия в Санкт Петербург, Николай Рьорих изследва с особено внимание руската култура, изучава средновековните фолклорни и литературни източници – билините, старинните руски архитектурни паметници, материалната и устна народна култура. Той оформя своя мироглед под въздействието на бележити личности от епохата, наречена „Руски сребърен век“ – учени, философи, художници и поети, като Д. Менделеев, А. Толстой, В.В. Стасов, Римски-Корсаков. Рьорих е част от руския космизъм; възгледите на руските учени космисти (Циолковски, Вернадски, Чижевски и други) задават културно-историческия контекст на идеите му.

През 1923 година Николай Рьорих заедно със семейството си пристига в Индия, където започва подготовка за археологическа, етнографска и лингвистична експедиция, чийто маршрут минава през труднодостъпните райони на Индия, Китай, Русия, Монголия и Тибет. След завършването й, през юли 1928 година, Рьорих основава Института за хималайски изследвания, наречен „Урусвати“, което в превод от санскрит означава „Светлина на Утринната звезда“.

През 30-те години на ХХ век, Рьорих разработва проект на специален Пакт за опазване на културните ценности по време на войни и граждански междуособици. През 1954 година, Пактът Рьорих е положен в основата на Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт, а предложеното от Николай Рьорих специално знаме – „Знаме на Мира“ – защитаващо като неприкосновени всички съкровища на културата и изкуството, и до ден днешен се развява над много културни и просветни институции в целия свят.

Делото и идеите на Николай Рьорих се изследват и разпространяват от редица центрове по света, като основния принос за това има Международния център „Рьорих“ в Москва. За популяризирането на неговото наследство в България огромна роля има Национално сдружение „Рьорих“.

Експедицията на Научния институт „Урусвати“, организирана от Рьорих през 1932 година, е базирана в Северозападните Хималаи, в долината Лахул, наричана още Южен Тибет. Тези свещени планински места са свързани с имената на почитани учители и духовни наставници в индийската и тибетска история – Риши Вяса, на който се преписва авторството на „Махабхарата“, прочутия тибетски поет и йогин Миларепа, великия тантрически магьосник Падмасамбхава и легендарния цар Гесар.

В периода август – септември 1932 година художникът рисува „Хълмът на Тара“ – една богата като символика и послание картина. Тя е включена в колекцията на Националната галерия, в която се съхраняват 248 творби на Николай Рьорих, дарени от неговия син Святослав Рьорих. Голяма част от тях са пейзажи от цикъла „Хималаи”, създадени през 30-те и 40-те години на ХХ век.

През декември 1932 година Рьорих изпраща картината „Хълмът на Тара“, заедно с други свои произведения, от Нагар (Индия) в Ню Йорк (САЩ), където американката Кетрин Кембъл-Стибе я закупува. Тя е близък сътрудник на семейство Рьорих и събира значителна колекция от произведения на Николай и Святослав Рьорих. Картината е представена за първи път в България през 1978 година, а по-късно Кембъл-Стибе я дарява на Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Наименованието на творбата е свързано с будистката богиня Тара, чието име обикновено се превежда като „Спасителка“ или „Майка на освобождението“. Тара е въплъщение на великото състрадание и милосърдие и свръхестествена й сила закриля от различни светски и духовни трудности.

Изобразеният в картината тибетски лама изпълнява тантрически ритуал. Той е облечен в традиционни одежди, носи монашеска торбичка и островръха червена шапка, която подсказва, че принадлежи на една от трите „стари тибетски школи“ (Нийнгма, Кагю или Сакя), наречени „сектите на червенокапците“. Във вдигнатите си ръце държи ритуални предмети – барабанче дамару и камбанка. Те се използват заедно в тантрическите практики и изразяват идеята за единството на мъдрост и състрадание. Пред фигурата на ламата се вижда друг ритуален предмет – тризъбец, който символизира победата над трите свята и трите времена.

Картината използва символи и елементи от религиозни и философски учения, чието развитие и съчетаване изгражда приемствеността в културния облик на Хималаите. Чрез композицията на фигурата и величествените планински върхове, синьо-лилавия колорит и драматичния ритъм на обемите, Николай Рьорих пресъздава особена хармония, заредена с мощната пулсираща вибрация на живота.

Д-р Людмила Класанова