МАРКО МАРКОВ (1889 – 1966)
Патриарх Евтимий, 1936

Паметникът на Патриарх Евтимий в София е издигнат след обявяване на анонимен конкурс през 1935 година от Столичната община със съдействието на Съюза на дружествата на художниците в България. Комисията, съставена от помощник-кмета Христо Стоилов, директора на Художествената академия проф. Никола Маринов, арх. Василев, арх. Юрданов и художниците Мара Георгиева, Димитър Гюдженов, Пандо Киселинчев и Д. Петков, присъжда сред представените 21 проекта първо място за Марко Марков.

В обяснителната си записка скулпторът пише: … Последната звезда на смрачения небосклон на Второто българско царство, която със своята ярка светлина осветява отчаяната защита на престолния град Търново, е неговият духовен водач… Затова представих Патриарх Евтимий, старец с енергично вдигната глава, загледан загрижено в неизвестността на мрачното бъдеще, с полуотворена уста, която предупреждава за опасността, насърчава и благославя. Физическата фигура на Патриарх Евтимий, според данните, които има за това, трябва да бъде такава на едър, но слаб външно човек, с могъщ дух, такъв, какъвто той се е пресъздал в школата на исихастите.

През 1937 година фигурата на Патриарх Евтимий е окончателно завършена, а на 1 ноември 1939 година, в Деня на народните будители, паметникът е официално открит на ъгъла между бул. Патриарх Евтимий и ул. Граф Игнатиев с голямо тържество и слово на столичния кмет инж. Иван Иванов.

За прототип скулпторът избира случайно срещнат свещеник по улиците на София (забележително е, че това става точно на бул. Патриарх Евтимий). Отец Тома се съгласява да позира. Създаденият образ е толкова убедителен, че нито при представянето му, нито през изминалите вече осем десетилетия някой си задава въпроса доколко е достоверен… В богатата галерия от портрети и монументални фигури, изваяни от Марко Марков, това творение е безспорен шедьовър, превърнал се в символ на националната идентичност.

*
Патриарх Евтимий (ок. 1327 – ок. 1402) е роден в столицата на Второто българско царство Търново в семейството на знатни боляри. Получава добро светско образование, но духовните му търсения го отвеждат в Килифаревския манастир, където става монах под духовното ръководство на преподобния Теодосий Търновски. По-късно в продължение на 7 години Евтимий пребивава в Цариград и Атонската света обител, откъдето византийският император Йоан V Палеолог го изпраща в заточение на о. Лемнос. След тежки перипетии се завръща в родината. Заживява в усамотение в една пещера недалеч от Търново, където построява църквата Св. Троица. Тук развива голяма литературна дейност – пише жития и похвални слова, превежда книги, поправя неправилно преведени ръкописи, създава школа за подготовка на богослови, литургисти, преводачи.

Славата на просветен и вдъхновен проповедник и строг аскет го довежда на патриаршеския престол през 1375. Но това са едни от най-трудните и драматични години в българската история. Османските войски завладяват Балканите. През пролетта на 1393 година султан Баязид I стоварва огромна войска пред крепостните стени на Търново. Градът пада на 17 юли 1393 година. Защитата се ръководи от патриарх Евтимий, който се явява пред завоевателя и моли пощада за мирното население. 110 видни боляри и духовници са избити. Следва остро изобличение на тази постъпка от страна на Патриарха, заради което той е осъден на смърт. Когато палачът посяга да го посече, става чудо – ръцете на убиеца се вкаменяват и мечът пада на земята. Пощаденият живот е заменен с изгнание.

Григорий Цамблак (1365-1420) написва Похвално слово за Св. Евтимий – основен източник на данни за живота на великия българин, при това дело на духовник и писател, който е негов съвременник, ученик и близък съмишленик.
Патриарх Евтимий умира ок. 1402 година вероятно в Бачковския манастир. Канонизиран е за светец и паметта му се почита на 20 януари.

Жанет Митева