ВЕРА НЕДКОВА (1906, Скопие – 1996, София)
Лято, 1941

Маслени бои, платно; 65 Х 80 см
Зала 25

Лято се отнася към серия творби на Вера Недкова, които бележат началото на новия й стил от 1940-те години. Този нов стил се отличава съвсем ясно от дипломната й работа –
Три фигури в пространството (в същата зала), както и от творбите, които представя на първата си изложба в София. Принципите на експресионизма, здравата конструкция и категоричната обобщена рисунка, възпитани от нейния професор Карл Щерер остават постоянен елемент в творчеството й. Ала тук остротата на формата, плътният контур, както и светлият колорит и двуизмерност, инспирирани от любимите й художници от Куатроченто, са заменени от меки и плавни форми, въздушна, богато нюансирана живопис, изпълнена със свободна мазка в слънчев топъл колорит в охри и жълти, подсилени от кобалтови или интензивни зелени.

Лято и другите творби от тази серия представят фриволни композиции от фигури – голи или полуоблечени тела на плажа, плътни, окръглени масивни фигури, заети единствено със себе си. Фигурите са в движение, но в същото време притихнали, сякаш в някакво друго измерение, събрани в сравнително тясно пространство, изнесени в предния план. Съвсем ясно личи влиянието на Карло Карà, важен представител на pittura metafisica (метафизична живопис) – неговата композиция от 1933 (в зала 18) е откупена от изложбата на съвременно италианско изкуство в София през 1935. Тази изложба, пътуването до Париж през 1937 за Световното изложение и изложбата на съвременно френско изкуство в София през 1940 внасят тези нови влияния в изкуството на Вера Недкова. За кратко експериментира композиции в суров зелен колорит и контрастни розови фигури, напомнящи Сезан или Сьогонзак, но скоро открива своя собствен колорит и фактура. Най-близко до Лято стоят охридските композиции с голи тела и пейзажи от лятото на 1943 – нейните най-лъчезарни и одухотворени творби, може би в цялото и творчество – когато рисува плажа и тесните улички на квартала Канео. Този стил отличава редица портрети, полуактове, интериори и пейзажи, изпълнени между 1941 – 1944 и внася топлина и настроение дори в композициите й от мрачния култовски период.

Дъщеря на бележития български дипломат Тодор Недков, Вера Недкова прекарва детството и младостта си в Европа, дипломира се във Виенската академия, прекарва след това една година в Италия „за да намери себе си“ и се завръща със семейството си в България едва през 1934. Тогава устройва и първата си изложба, приета добре от критиката. Приобщава се към Дружеството на новите художници и новата предметност, а от колегите си е респектирана единствено от Кирил Цонев и Бенчо Обрешков.

Лято е сред най-известните работи на Вера Недкова. Откупена е за Националната галерия от Общата художествена изложба на дружествата на българските художници през 1941 и неизменно участва в нейните постоянни и временни експозиции.

Доротея Соколова