"Художникът дълбае образа на събитията в историята. И тия образи не избледняват, колкото повече художникът ги е обогатил с любовта и ентусиазма си."
Иван Лазаров

Трудно е да оцелееш в бъдещето без да познаваш миналото, без да опазваш наследството, завещано от труда на хора, посветили житейския си път на благородната кауза „изкуство”. Творците са надарени с редкия си талант да създават от къс материя наслада за сетивата, но имат и привилегията, дори и след края на тяхното физическо присъствие, да оставят част от себе си сред всички нас. Тези завещани артефакти непрестанно ни връщат към спомена за личности, чиято житейска мисия е създаването на изкуство, излязло от богатата душевност на ранимия творец и придобило форма от сръчността на ръцете му. Наш дълг е да пазим тези съкровища, да се грижим за тях и да ги показваме все по-често, за да остане техният създател вечно жив, за да бъде неговата мисия изпълнена докрай, за да бъде изкуството му вечно, а личността му помнена.

Преди 130 години, през далечната 1889 в Карлово на бял свят се появява Иван Стефанов Лазаров. Години по-късно името му придобива популярност и до наши дни той е част от плеядата големи майстори – скулптори, светлината на чийто пример не угасва и до днес.

За да се поддържа този творчески пламък е нужна ежедневна грижа и именно затова отбелязването на годишнината от рождението му е необходимо да се случи не само за да се почете паметта на твореца, но и отново да се заговори за неговото артистично дело, да може да се почувства и улови неуморният ентусиазъм на скулптора, който е „горял” в своята работа. Цялата тази емоция от досега с изкуството на Иван Лазаров, примесено с неговата виталност, най-пълно би се усетила именно на мястото, където са кипели едновременно творчески процес и ежедневно съществуване, а какво по-подходящо място от къщата, в която художникът е прекарал голяма част от своето битие.

Вървейки по централните софийски улици, няма как да не забележим една сграда с по-специална атмосфера. Построен в периода 1912 -1913, разположен на бул. „Васил Левски“ № 56, домът на българския скулптор, обитаван от него до края на дните му, още от входа привлича внимание с приседналата на централните стълби скулптура на възрастна жена, подпряла глава на ръката си, посрещаща, изпращаща и очакваща поредния посетител на къщата. Тази емблематична фигура, изработена от Иван Лазаров като паметник за гроба на поета Димчо Дебелянов в Копривщица, загатва за експозицията в къщата музей. Днес в стаите липсва топлината от човешко присъствие, но пък се усеща духът на автора чрез сътворените от ръцете му творби.

Непосредствено зад къщата се разполага светая светих за всеки един художник – ателието му. Понесло несгодите на времето и пораженията от бомбардировките над София през Втората световна война, то все още „живее и диша” въпреки всичко, за да докаже силата на творческия дух, да сподели мислите и действията, моментите на размисъл и активна творческа дейност, на шума от обработката на камъка. Цялата тази палитра от емоционални наслагвания сякаш е пропита в стените, в земята и витае във въздуха, за да зарази вдишващия с онази страст, с която Иван Лазаров е работил и е влагал във всичко, до което се е докосвал.

Цялостният замисъл на експозицията е да съчетае абстракцията на духа като понятие и реалната материална форма в единна цялост. Да даде на зрителя максимално усещане във възприемането на художествения материал, да го накара да се почувства част от една илюзорна реалност, даваща му възможност „очи в очи” да се докосне до таланта на скулптора и до неговата човешка същност. Чрез показаните произведения да проследи извървения от автора път, наситен с любознателност, провокираща неспирните търсения във възможностите, които материалът му предоставя за изграждането на формата. Да почувства личните му преживявания от контакта с хората и сблъсъкът с техния мироглед за заобикалящата ги действителност и да проследи чрез произведенията етапите от творческото развитие на скулптора, гонещ най-голямата цел в своя професионален път – намирането на собствен стил и завоюването на запомнящо се място в историята на изкуството.

Представянето на творец от ранга на Иван Лазаров е изключително трудна задача, защото една толкова обществено ангажирана личност като него не би могла да разкрие своята цялост пред зрителя единствено и само чрез своите произведения. На помощ идват думите, с които да се изрисува, макар и твърде ескизно, портретът на художника. Но да бъдем изчерпателни невинаги е полезно, понякога в недоизказаното се крие провокация и разпалване на любопитство, което ни кара да търсим още и още, за да се почувстваме напълно удовлетворени.

Иван Лазаров, както и самият той пише за себе си, се „ражда като скулптор” през Балканската война. Току-що завършил Художествено-индустриалното училище (днешната Национална художествена академия) през 1912 в класа на скулптора Жеко Спиридонов, във време на изключително тежка за воюваща България обществено-политическа и икономическа ситуация, той създава няколко произведения, съсредоточаващи вниманието на всички около неговия талант. „Те победиха” и „На нож”, направени към края на войната през 1913, се явяват „синтез на видяното и изживяното” от този период и изразител на епохата и се превръщат в знакови за творчество на скулптора.

След завършването на художественото си образование Иван Лазаров постъпва като кандидат-учител във II Софийска държавна мъжка гимназия, а година по-късно е назначен за редовен учител по рисуване в VII Софийска мъжка прогимназия. В периода 1917 – 1918 Иван Лазаров специализира в Кралската художествена академия в Мюнхен, в класа по скулптура на проф. Херман Хан. Година по-късно, през 1919, стартира и дейността му в Художествената академия, първоначално като преподавател, а от 1924 до края на живота му през 1952 - като професор по скулптура. Иван Лазаров е и директор на учебното заведение (през 1937 – 1939 и 1943 – 1945). Получил научното звание „академик”, през 1950 той е сред създателите и пръв директор на Института за изобразително изкуство при Българската академия на науките. Дейността му далеч надхвърля ръкотворната работа в сферата на изобразителното изкуство. Творческото му наследство включва и теоретични разработки и статии по различни проблеми в изобразителното изкуство. Иван Лазаров е и сред инициаторите за създаването на Дружество „Родно изкуство” през 1919. Богатата творческа биография отново ни отвежда към образа на творец с изключителна устременост и отдаденост не само на скулптурата, но и изобщо на изкуството.

Творбите на Иван Лазаров са материалното доказателство за еволюцията в неговия художествен възглед. Ако първите военни композиции в бронз имат импресионистичен характер, то по-късно формата сякаш умишлено се лишава от всякакви излишни подробности и придобива изчистеност и опростеност, като акцентът е поставен върху чисто емоционалното въздействие. Пътуванията на скулптора в Германия (1918), Франция (1925), Чехословакия (1925), Италия (1932), Турция (1940) и други страни и досега му с класическото световно изкуство му помага изключително много в търсенето на правилната според него форма, в експериментите с материала и неговите възможности в пресъздаване на образите и тяхното реализиране в пространството.

Учейки се от миналото, той умело интерпретира неговите уроци в настоящето, като създава съвременно звучащи творби. Изхождащ от материалите, излезли изпод родната земя, експлоатирани във вековната традиция на нашето народно творчество – резбата, каменоделството и керамиката, Иван Лазаров вдъхва на материята духа на българина, за да създаде завършеност на триизмерните образи или релефни фризове, които носят повея на родния вятър и аромата на земята, изпечена от яркото слънце.

Линията на родното присъства в цялостното творчество на автора. Далеч надхвърлящо буквалното пресъздаване на етнографски мотиви и традиционни символи, то се проявява като водеща тенденция и осмисляща цел. Чрез произведенията си, създадени от камък, дърво или керамика, Иван Лазаров разказва истории, обрисува епохи. Доказателство са първите негови военни композиции, в които обикновеният човек олицетворява драматичните събития и това превръща изкуството в достъпна емоция за зрителя. Метафора, а не буквално пресъздаване, се крие в сюжетите и образите - събирателни знаци на епохата, на действителността, тук и сега.

Селекцията от 84 скулптури, подредени в пространството на къщата музей „Иван Лазаров”, разказват една творческа история. Сред багрите на естествените материали, каквито са дървото и камъка, от които художникът създава множество портрети, фигури на животни и хора, фигурални композиции, зрителите могат да се насладят и на серия от релефи, изпълнени в техниката майолика, в които цвят, форма и композиционно решение се допълват, изключително деликатно, без да надмогват една на друга, превръщащи кавалетните творби в истинска наслада за сетивата.

Експозицията включва произведения от фонда на Националната галерия и собственост на наследниците на скулптора. В къщата музей е представен един творец, но е продължена и неговата мисия в разпространяването, изучаването и популяризирането на българското изобразително изкуство. За да се покаже за пореден път, че традицията може да бъде вплетена в съвремието изключително успешно, създавайки нови посоки на развитие в изкуството и отново да се напомни, че историята създава бъдеще, което се сътворява от всички нас, като разказваме преживяното и съхраняваме уроците от личности, посветили живота си на изкуството и споделили таланта си с хората.

Д-р Таня Станева

Националната галерия предлага възможността да се посетят къщите музеи на ярки фигури в историята на българското изкуство и култура от първата половина на ХХ в. Скулптурите на Иван Лазаров и живописта на Никола Танев и Вера Недкова могат да бъдат видени в интериора на домовете, в които част от тях са били замислени и създадени.

Работно време
Отворени врати през 2019, 12.00 – 19.00 часа
от 16.07 до 20.07
от 20.08 до 24.08
от 17.09 до 21.09
от 15.10 до 19.10
от 19.11 до 23.11
от 17.12 до 21.12

Почивни дни – официалните празници в България, Коледа, Нова година и Великден

Къща музей „Иван Лазаров”
бул. „Васил Левски” № 56