Племе Догон, Мали
Фигура, стил Телем, края на ХІХ в.

дърво, 115 х 12 х 17 см
Зала 20

Хората от племето Догон населяват земите по западното поречие на река Нигер, околностите на високото плато Бандиагара и скалистите терени на планината Хомбори в северните части на Мали. Предполага се, че в периода ХІІ-ХІV век те мигрират от родните си места под натиска на царството Моси, като търсят убежище в тези непристъпни планински райони. Тук заварват местната група Телем, която в последствие съумяват да изместят. Каменистият релеф и суровите природни условия спомагат Догон да остане изолиран от набезите на други народи и да устои на ислямското влияние. В резултат на това племето успява да запази древните си обичаи и религиозни вярвания и да съхрани художествените традиции във ваятелското си изкуство, чиято изключителна символика се дължи на специфична космологична философия.

Изкуството на Догон черпи теми от митовете, комплексната цялост на които регулира живота както на общността, така и на индивида. Съществена роля в религиозните представи на хората от това племе играе богът Ама – върховният създател на вселената, въплъщаващ силите на живота. За негови пратеници на земята и посредници на всемогъщата му духовна енергия се считат осемте на брой Номо, дали началото на човешкия род. Седмият от тях е надарен с уменията на ковач. Идвайки на земята, той започва да изпълнява функциите на върховен жрец и се превръща в главен медиатор в осъществяването на връзката между земята и небето, между живите и мъртвите. Въз основа на това предание култовите предмети се изработват от ковачите, единствено способни да контролират огъня с помощта на божествените сили. В повечето случаи дървените фигури са посветени на духовете на реални праотци или на митични същества, към които хората се отнасят с голям респект. Съхраняват се в специално изградени олтари и до тях има достъп само върховният жрец – хогон. При траурните процесии на видни жители от Догон те се слагат за известно време до телата на починалите, за да могат душите им да преминат в отвъдния свят чрез спиритуалната сила на фигурите.

Често срещано изображение в изкуството на Догон се явява хермафродитното божество Ама, представяно с характерни жестове, символизиращи отделните фази от сътворението на света. Високо вдигнатите над главата ръце означават настойчива молба за изпращане на дъжд над сухата земя. Този тип скулптури се тълкуват като свързващ елемент между видимия и невидимия свят. Хората от племето вярват, че отдавайки дълбоката си почит към тях ще бъдат възнаградени със здраве, плодородна земя и закрила. Дървените скулптури се отличават с опростеност и стилизация на формите, което подсилва монументалното им въздействие. Ясно очертаните, издължени геометрични елементи изграждат плътен силует, като създават усещане за гравитация и едновременно с това излъчват чувство за величествено присъствие. Отделните части на абстрактно изведеното тялото са подчинени на строга симетрия. Тези изображения стилистично напомнят митичните дървени фигури, изработвани от древната група Телем, намерени през ХІІІ век от Догон в малки издълбани кухини в пещерите по склоновете на Бандиагара.
Бистра Траянова