ВЛАДИМИР ЧИМОВ
Има основания да се твърди, че са налице многобройни и ясни податки в ранните произведения на Христо Явашев – Кристо към неговите по-късни добили световно признание проекти.
Доказателствата могат да бъдат открити именно в постоянната експозиция на Националната галерия. Ключът към тяхното разкодиране е в „разчитането“ на произведението „На пазара“. Тази неголяма по размер творба, изпълнена с маслени бои, грабва погледа със своя експресивен колорит. Цветовете на сукманите на трите обърнати с гръб жени изумително се повтарят в цветовете на материите, които Кристо използва в два от по-късните си проекти – „Чадърите“ (синьо и жълто) и „Оградените острови“ (виолетово). Всъщност багрите са идентични. Самата „камбанена“ форма на всяка от народните носии безспорно наподобява формата на чадър. Трите силуета наподобяват геометричната форма на пресечена пирамида. Може да се твърди, че в своята заедност трите женски фигури възпроизвеждат формата и интензивното цветно въздействие, които откриваме и в по-късния проект за „Мастаба“ от петролни варели (или хронологически погледнато ще е по-правилно да кажем обратното). По хоризонтала широките ръкави на белите ризи на същите жени са свързани в почти непрекъсната зигзагообразна линия, която и по белия цвят, и по силует напомня за „Бягащата ограда“ по хълмовете на Калифорния (друг мащабен проект на Кристо). Но за изкушения зрител списъкът от възможни паралели може да е далеч по-дълъг. За това го подканят многобройните и различни по своята шарка, ширина, дължина, а изглежда и като текстура сукна. Поне осем на брой, те са артистично провесени на пазарната сергия върху въже в очакване на своя купувач. Струва ни се, без да се надскачаме, че може да провидим в тези тъкани артистичната закваска и багри на поне още три от проектите на Кристо. Това са „изправените“ на втори ред, от ляво надясно: „Виолетова витрина на магазин“, „Опакован бряг“, Австралия и „Портите“, Ню Йорк.
Тук ще направим пауза, за да припомним, че само в палитрата на една неголяма по размерите си ранна творба на Христо Явашев – Кристо успяваме да открием взаимовръзка и убедителни податки към седем от неговите по-късни световно признати проекти, в съавторство с Жан-Клод. Наистина, твърде много съвпадения, за да е фалшива тази следа.
Изследването може да продължи и с друго ранно произведение на Кристо, което също е изложено в постоянната експозиция на Националната галерия. Това е творбата „Мъжка глава“. Струва ни се, усещаме някак по-предметно интензивната „графитна структура“, контраста и светлосенките при този рисуван с молив портрет, когато редом с него се експонира полупрозрачният сиво-бяло-черен меланж на материята, използвана от Кристо в проекта „Опакованите дървета“, Швейцария. Любопитен е фактът, че един от популярните постери на проекта представя на преден план опакована дървесна корона, която видимо има триизмерните очертания на полупрозрачна човешка глава, гледана в профил.
България е не само страната, в която е роден Христо Явашев – Кристо. Националната художествена академия е не само първото рисувално училище, където големият творец е започнал подготовката си на професионален художник. Повече от това е. Иначе няма причина всеки път приживе космополитният Кристо упорито да набляга на факта, че е роден в живописното Габрово, което за разлика от други природни или създадени от човека феномени по света все пак не е с размерите на обект, който (ако може да се изразим с характерната за този регион доза самоирония) да може да бъде „наблюдаван от Космоса“.
Ето затова, надяваме се, мнозина ще са очаровани да научат, че, образно казано, Националната художествена академия е онази „сергия“ от произведението „На пазара“, на която големият артист Кристо е „напазарувал“ багрите на своето световно признато изкуство. А ще отречем ли, че в света на изкуството именно багрите създават естетическото преживяване и доказват корените? Младият Христо Явашев сам го е нарисувал и ни го е завещал. Дали е съзнателно или не – не знаем. Но се радваме, че днес можем да ви представим тази теза именно в залите на Националната галерия.
И така… Да разгледаме изложбата. Да разговаряме за изкуство. Да си спомним за учителите, за онези важни за нас хора, които са ни дали посока. Да ги споделим на глас. Да не бързаме. Да погледнем небето…
Лист отбрулен… Бог знай де го вятъра завлече…
Пейо Яворов
