Таня Станева – главен уредник на графичния кабинет към фонд „Българско изкуство“
Таня Станева започва работа в Националната галерия през 2017 като уредник във фонд „Българска графика“. От 2021 е главен уредник. Предизвикателствата в професията й са много: „Работим за осигуряване на максимално добри условия за съхраняване на културните ценности. Със съвместни усилия се стараем да преодоляваме проблемите. За мен е привилегия да съм една от малцината, които имат възможност да се докоснат физически, с чисти бели памучни ръкавици, до оригинални творби на едни от най-големите имена в родното ни изкуство. Научих се да възприемам произведенията не само като визуален обект на изкуствоведския анализ, а и да ги оценявам като материална стойност“, споделя Таня.
Уредниците в музея са в постоянна комуникация със специалисти от целия екип. Изкуствоведи и реставратори работят заедно, независимо дали произведенията се подготвят за изложба или се „обгрижват“ във фондохранилището.
Създаването на графичния фонд датира още от основаването на Националната художествена галерия в края на 1940-те. Първоначално в него са включени български произведения от Възраждането и ХХ век.
Графичната колекция на Националната галерия е най-многобройната в сравнение с тези на останалите видове изобразително изкуство. Във фондохранилището се пазят над 20 000 български и чуждестранни творби върху хартия: рисунки, акварели, печатна графика от различни периоди.
Професионализмът и желанието за надграждане в съответствие със съвременните методи за консервация и реставрация дават възможност художествените произведения да останат и за идните поколения, да „разказват“ за времето, за културата и изкуството, създавано от техните автори.
На снимките: Таня Станева – главен уредник на графичния кабинет към фонд „Българско изкуство“ и уредникът Георги А. Тодоров
Какви знания са необходими, за да завеждаш фонд в Националната галерия?
Необходими са задълбочени знания за изобразителните изкуства, за историята и теорията на изкуството. Почти всички ангажирани с отговорността за определена колекция, сме изкуствоведи, а някои имаме и докторска степен в областта на изкуствознанието. Тук трябва да допълня и отлично познаване на нормативната уредба, отнасяща се до опазването на културното наследство, както и лични качества като отговорност, организираност, съвестно отношение към произведенията, много добра визуална култура и памет, способност да работиш в екип. Всъщност всеки музеен специалист трябва да има изброените знания и качества.
Какво е естеството на работата във фондохранилището?
В тези помещения се съхраняват всички музейни единици, които не са в постоянната експозиция. Оборудването е спрямо специфичните изисквания за опазване на произведенията, които се помещават в тях. Достъпът е ограничен, влиза се само и единствено с разрешението и в присъствието на отговорния уредник. В случая аз проследявам всяко „движение“ до изложбените зали или лабораторията по консервация и реставрация и имам ангажимента произведенията да бъдат върнати на точно определеното им място.
Какъв е подходът, когато в колекцията има произведение от неизвестен автор?
Подобни случаи са единични. Преди вписването в документацията на фонда всяко произведение преминава през задължителна идентификация, паспортизира се и накрая се инвентира, така че много рядко, особено в българското изкуство, авторът остава неизвестен. По-често има произведения без датировка или с въпросителни около техниката на изпълнение. Тук вече в изследователската работа идват на помощ знанията, които притежаваме като изкуствоведи и екипната работа с колегите реставратори.