Радосвета Станева, главен уредник в направление „Чуждестранно изкуство“, отговарящ за колекцията „Чуждестранна живопис”, която включва „Живопис от бившите царски дворци“, „Живопис на Източна Европа“ и „Живопис на Западна Европа и САЩ“.
Бакалавър по „История на изкуството“ и магистър по „Музеология“ от Висшето училище на Лувъра в Париж. През 2009 започва работа в тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство. Посочената колекция наброява над 2 000 произведения от XV до XX в.
Началото й е поставено с първите държавни откупки и дарения в края на XIX век за Народния музей. След 1947 тя се обособява в отделен фонд към новосъздадената Национална художествена галерия, който по-късно преминава към Националната галерия за чуждестранно изкуство (1985–2014). В периода 1977–1981 значителен брой творби постъпват чрез Комитета за култура, както и чрез дарения от Фонд „13 века България“, включително голямото дарение на семейство Делчеви с творби от края на XIX в. и от XX в. Сред акцентите са творби на италиански и холандски майстори от XVI–XVIII в., на Франц фон Щук, Алфонс Муха, Николай Рьорих, Корнелиу Баба и др., френска живопис от XIX–XX в. Включени са и произведения от бившите царските дворци, между които и серия от копия на портрети на европейски монарси.
Какво е естеството на работата и отговорностите, свързани със съхранението и опазването на произведенията?
Уредниците отговарят за наличността на поверените им фондове, правилното съхранение, музейното документиране, експонирането, движението вътре и извън депата, предоставянето на други културни институции за участия в изложби и издания, участието при решения за консервационно-реставрационни намеси и не на последно място – изкуствоведското изследване на произведенията. Досегът до тях и физическото им „манипулиране“ предполага и по-различен поглед върху проучванията, изхождайки от частното към общото.
В дефиницията за музей съхранението и опазването на колекциите, заедно със събирателството, са в основата. Това е онази невидима за публиката част от музейното дело, която остава по-малко позната, нерядко подценявана, но базисна за предаването на движимото културно наследство към следващите поколения. Съдържанието на колекциите би могло образно да се сравни с айсберг, чийто видим връх са включените в постоянни и временни експозиции творби. Останалите се намират в специализирани депа.
Съхраняването и опазването на фонда предполага неговото задълбочено познаване и полагането на грижа за подобряване на условията и подредбата в специалните за целта помещения. Произведенията са изпълнени в различни медии, техники и формати, което е предизвикателство за тяхното съхранение. Депата са с контролиран режим на достъп и условията в тях съответстват на установени международни музейни стандарти. Поддържат се определени параметри на осветеност, влажност и температура, а манипулирането на произведенията се извършва само от музейни специалисти – отговорните уредници, реставратори и обучен технически екип. Влизането в тези „съкровищници“ нерядко се усеща като привилегия.
Какви знания са необходими за уредник, отговорен за конкретна колекция?
На първо място той трябва да има добра подготовка по история и теория на изкуството в областта на поверения фонд. Познаването на нормативните документи, на музейните стандарти, на историята на колекциите са също част от експертизата, която е необходима за качественото управление на музейните колекции. В голяма степен очарованието на тази професия се крие в прекия физически контакт с произведенията, което изисква култивирането на определено отношение, даже определен вид чувствителност, които съчетани с необходимите професионални умения, оформят профила на тази интердисциплинарна музейна длъжност.
Какъв е подходът при постъпването на нови творби?
Наред с физическото им приемане и осигуряване на подходящи условия за съхранение и експониране, ключова част от процеса е изготвянето на съответната документация. Това включва идентификацията на всяко произведение съгласно изискванията на Закона за културното наследство, както и административни и архивни процедури, гарантиращи законосъобразното им вписване във фонда.
На снимките: Радосвета Станева, главен уредник за колекцията „Чуждестранна живопис” и Илия Шапкароски, реставратор.
Снимки: Национална галерия / Борислав Чернев и Любомир Ковачев
