ПОРТРЕТ НА ЛЕЙДИ ЕЛИЗАБЕТ ПЪРСИ
Преатрибуция на „Портрет в червено“ от Националната галерия

https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2022/11/2ILevicharov_NG.jpg

 

ПОРТРЕТ НА ЛЕЙДИ ЕЛИЗАБЕТ ПЪРСИ, ГРАФИНЯ ОГЪЛ, ПО-КЪСНО ШЕСТА ХЕРЦОГИНЯ СЪМЪРСЕТ (1667-1722),  ОКОЛО 1679-1680, ПО СЪР ПИТЪР ЛЕЛИ (1618-1680) И АТЕЛИЕ, КОПИСТ МЕРИ БИЙЛ (1633-1699)

Преатрибуция на „Портрет в червено“ от Националната галерия
Йоана Тавитян, реставратор, Национална галерия

В замъка Алнуик, Нортъмбърланд, Обединено кралство – едно от историческите владения на влиятелния род Пърси, съществува портрет от художника сър Питър Лели (1618-1680) и ателие на лейди Елизабет Пърси, графиня Огъл, по-късно херцогиня Съмърсет (1667-1722), около 1679-1680, маслени бои върху платно, 49½x39½ инча (125,73×100,33 см), инв. № DNC 042371 (изобр. 1), чието копие, досега определяно под авторството на Готфрид Кнелер (1646-1723) и озаглавено „Портрет в червено“, маслени бои върху платно, 127×102 см, инв. № II-1ж-732 (изобр. 2), се съхранява в колекцията на Националната галерия, София. Картината е придобита от НХГ през 1976 и е от сбирката на Георги Личев.
https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2022/11/1Bakster.jpg

изобр. 1. Фотография, предоставена от Клеър Бакстър, мениджър колекция и архив, замък Алнуик, Нортъмбърланд, Обединено Кралство

https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2022/11/2ILevicharov_NG.jpg

изобр. 2. Фотография: Ивайло Левичаров, Национална галерия

 

Портретът от Алнуик се свързва с периода на краткотрайния първи брак на лейди Елизабет Пърси с Хенри Кавендиш, граф Огъл (1663-1680), което датира картината в тясна времева рамка около 1679-1680. Това е едно от последните произведения на художника от епохата на барока сър Питър Лели, чийто житейски и творчески път приключва през 1680. Затова в изпълнението на работата се предполага и участие на помощници от ателието му. Истинското фамилно име на Лели е ван дер Фаес. Роден в Германия през 1618, дете на холандски родители, след 1647 той вече е в Лондон, където рисува пейзажи, религиозни и исторически сцени, но бързо се ориентира към добре печелившия портретен жанр. Последовател е на Антонис ван Дайк (1599-1644), като след смъртта му работи за редица негови покровители. Лели съчетава безупречна рисунка, холандски колорит, драматично осветление и романтичен пейзаж2.

Портретуваната Елизабет Пърси е родена през 1667. Когато баща й Джоселин, 11-ият граф на Нортъмбърланд умира през 1670, тя е единственото му оцеляло дете и наследница на замъка Алнуик. Въпреки че носи титлата баронеса Пърси, младата Елизабет не може законно да наследи графството, поради което е необходимо да се омъжи за съпруг, готов да приеме нейното име и титли3. До 16-годишна възраст тя се омъжва три пъти: през 1679 – за Хенри, граф Огъл (†1680); през 1681 – за Томас Тийн от Лонглийт, убит от авантюриста Кьонигсмарк през същата година; през 1682 – за Чарлз Сиймур, 6-ти херцог на Съмърсет1;4, с прякор „Гордия херцог“ поради арогантното му и самодоволно поведение3.

Елизабет поддържа тесни приятелски взаимоотношения с принцеса Анна Стюарт преди да стане кралица. След свалянето на баща й крал Джеймс VII и II през 1688, възмутена от начина, по който новият крал Уилям III се отнася към нейни приближени и приятели като семейство Чърчил, тя се оттегля от двора. Елизабет Пърси Сиймур и съпругът й предлагат на Анна настаняване в имението си Сион на река Темза. През 1702 Анна става кралица. Елизабет Пърси Сиймур заема ключови позиции близо до кралицата. „Двете, вероятно, са били много близки през годините преди смъртта на Анна през 1714. Кралицата дори възнамерява след смъртта й да бъдат оставени половината от нейните бижута на Елизабет, наричайки я „най-пригодния човек, който да ги носи след [мен]“. За съжаление на графиня Съмърсет, Анна не успява да направи завещание и бижутата й никога не попадат при нея. Елизабет умира през 1722 и след смъртта й „Гордия херцог“ унищожава цялата й кореспонденция с кралица Анна“3.

В информация, базираща се на архивни данни за портрета на Лели от Алнуик и предоставена ми в кореспонденция от Клеър Бакстър, мениджър колекция и архив на замъка Алнуик, г-жа Бакстър накрая цитира, че „това е копие на портрета, притежание на херцога на Портланд“1. Музеят в Портланд се намира в двора на Уелбек и показва колекция, акумулирана повече от 400 години. Тя носи името си от херцозите на Портланд, чиито потомци живеят там и до днес. В каталог на тази колекция от 1894, в който фигурира информация от най-стария каталог от 1747, под номера 542 и 543 са вписани два портрета от Лели, респективно на Хенри Кавендиш, граф Огъл, и на лейди Елизабет Пърси, съпруга на граф Огъл, двата от Голямата трапезария, с номера 16 и 17 по инвентарните данни от 17475. Освен това, Софи Литълуд, куратор на колекцията Уелбек, след запитване в кореспонденция от 8 септември 2021, споделя за съществуването в колекцията и на два портрета маслени бои върху платно на Елизабет Пърси, копия на Мери Бийл по сър Питър Лели, единият (инв. № 000732) датиран около 1679-1680 (изобр. 3), а другият (инв. № 000360), по-късно копие от 1681 (изобр. 4). Г-жа Литълуд също така посочва, че и двата са били в Уелбек през 1761, и при предходно направена инвентаризация за лейди Хенриета Кавендиш Холс Харли (1694-1755), графиня на Оксфорд и Мортимър. Идентификационните надписи също датират от времето на Хенриета (виж по-долу Франсиз Кавендиш (1630-1695) за поръчката на копията).

https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2022/11/3Litalud.jpg

изобр. 3. Фотография, предоставена от Софи Литълуд, куратор на колекцията Уелбек

https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2022/11/4Litalud.jpg

изобр. 4. Фотография, предоставена от Софи Литълуд, куратор на колекцията Уелбек

 

Мери Бийл (1633-1699) е по-малко известна художничка, но първата жена професионален портретист в Кралство Англия от времето на Чарлз II. Тя изобразява редица от най-известните личности на времето си. Нейните картини много често се приписват на Питър Лели и Готфрид Кнелер. Мери Бийл (по баща Крадок) е родена в Бароу, Съфолк, близо до Бъри Сейнт Едмъндс, където група художници, включително Питър Лели, са работели, и с които през младостта си Мери вероятно има контакт чрез баща си4;6. Мери Крадок се омъжва за Чарлз Бийл (1660-1726), любител художник, през 1652. Той е чиновник на държавна служба, но в крайна сметка, става мениджър на студиото на Мери и неин технологичен помощник, след като тя се утвърждава като професионален художник. Г-н Бийл подготвя платната, боите и други материали за работата на Мери и създава търговски взаимоотношения с художници, в това число и Лели, като продава продуктите си. Ателието Бийл, което от 1671 е до „Златната топка“ на Пал Мол в централен Лондон, функционира в партньорство между съпрузите. Демонстрираща вече натрупан опит, Мери  е развила сложно разбиране за композиция и живописна техника, благодарение на талант и упорит труд6;7. След преместването си в Лондон, Бийлс са в много близки отношения с Питър Лели и Мери е до голяма степен ангажирана в направата на копия на негови творби, които заливат страната, като много от тях впоследствие биват възприемани като негово собствено дело.

За щастие, Чарлз Бийл води подробни записки в дневници, някога наброявали над тридесет, от които днес са запазени само два оригинала от 1676-1677 и 1680-1681. По тях и по съкратени копия на записките на Бийл от Джордж Вертю (1684-1756), антиквар и художник, започващи от 1672, могат да се извлекат всякакви факти от най-голям интерес4: Чарлз и Мери правят четири посещения в студиото на Лели през 1672, по време на които тя наблюдава художника в процеса на работа върху поръчаните от тях портрети на приятеля им Джон Тилотсън (†1694) и роднината им Самуел Крадок (†1706)8;9. На 20 април 1672, Лели и миниатюристът Ричард Гибсън посещават Бийлс в Пал Мол и похвалват работата на Мери, а през януари 1677 Лели казва, че работата й е „много прогресирала“8;9.

В записките от 1676-1677, се изреждат и портретувани от Мери Бийл лица: „…Следват списъци на биографии на художници, които той [Чарлз], възнамерява да преведе и портрети, започнати [от Мери] тази година като тези на графа на Атол, лейди Нортъмбърланд (бел. авт. – вероятно майката на Елизабет Пърси) и т.н., и на портрети копирани по сър Питър – като херцогинята на Йорк, лейди Кливланд, лейди Мери Кавендиш, лейди Елизабет Пърси……, и други, на които тя [Мери] копира само позата“10. Това е пряка информация, уточняваща, че още през 1676-1677, Мери Бийл копира портрет от сър Питър Лели на Елизабет Пърси.

„Франсис Кавендиш (1630-1695), 2-ра херцогиня на Нюкасъл, е важен клиент за Бийл през 1677 и 1681, по отношение на броя на поръчаните картини и успешното събиране на плащанията”8. През 1681, тя й поръчва две копия  на портретите от Лели на нейния наскоро починал син Хенри, лорд Огъл (†1680) и съпругата му, тогава вдовица, Елизабет Пърси Кавендиш (†1722)8. Копието на Елизабет Пърси е вероятно картината с инв. № 000360 (изобр. 4) от колекцията Портланд, която е в Уелбек по линия на  Маргарет Кавендиш Холс (1661-1716), дъщеря на Франсис Кавендиш (1630-1695) и майка на Хенриета Кавендиш Холс (1694-1755), според чийто регистри Софи Литълуд подава справочната информация. „Херцогинята на Нюкасъл, която не искала да заеме на Мери Бийл оригиналите на Лели, направила така, че Мери да посети Нюкасъл Хаус в Клеркенуел няколко пъти, за да ги копира, заплащайки допълнително за разходите за транспорт до там и обратно до Пал Мол“8. Понастоящем такава двойка оригинали на Хенри Кавендиш, граф Огъл и Елизабет Пърси Кавендиш от Лели има в Кралската колекция 11;12 (изобр. 5).
https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2022/11/5EPursi.jpg

изобр. 5. Сър Питър Лели, Портрет на лейди Елизабет Пърси, графиня Огъл, по-късно херцогиня Съмърсет, около 1679-1680, маслени бои върху платно , 127,1×102,3 см, Кралска колекция, инв. № RCIN 40285612

 

През 1661 Питър Лели става главен художник на възстановената английска монархия, влиятелен и без сериозни съперници. Търсенето на неговите услуги е огромно и ателието  му е много добре организирано. До 1670 той номерира отделните пози, в които портретува. Съществува портрет от Питър Лели на Мери, принцеса на Оранж, по-късно кралица Мери II на Англия, 1677, маслени бои върху платно, 49×39 инча, Музей на изкуствата в Портланд, Орегон, САЩ13 (изобр. 6), в който портретуваната е заела идентична поза, с облекло и на фон подобни на тези от портретите на Елизабет Пърси от Алнуик, респективно от Националната галерия, София.

 

https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2022/11/6.jpg

 изобр. 6

 

„След като рисува главата на модела от натура, заслугата на Лели варира от изпълнение на целия портрет до директното му предаване в ръцете на асистентите му за завършване“2. Според записите на Чарлз Бийл в дневниците, Мери е правела копия на портрети, живописвани от Лели или копия само на позите на някои от тях, както и е получавала направо от клиенти поръчки за изпълнение на копия по работи на Лели.  При сравнителен анализ на детайли от главата на модела Елизабет Пърси от картините от Алнуик (изобр. 7), Националната галерия, София (изобр. 8), Кралската колекция (изобр. 9) и Портланд, от 1679-1680 (изобр. 10) и от 1681 (изобр. 11), се вижда, че те представляват едно и също портретно изображение с минимални вариации. С тях се свързват и портретът на Елизабет Симур (родена Пърси), херцогиня Съмърсет, по работа на сър Питър Лели от около 1679, креда, 31,8×27 см, инв. №  NPG 175314 (изобр. 12) и произведението на Ян ван дер Варт (1647-1721) по сър Питър Лели на Елизабет Симур (родена Пърси), херцогиня Съмърсет, около 1680, 33,9×25 см, мецотинто, инв. №  NPG D426115 (изобр. 13) и двата понастоящем в Национална портретна галерия, Лондон. В основата на всички тези портрети стои един образ, създаден от натура от сър Питър Лели.

изобр. 7, 8, 9, 10 (от ляво надясно)

 

изобр. 11, 12, 13 (от ляво надясно)

 

Според Хорас Уолпол (1717-1797), писател, историк и антиквар, както и други, сър Питър Лели е починал внезапно пред статива си от апоплектичен удар през 1680, вероятно причинен от преумора, докато рисува портрет на „красивата херцогиня на Съмърсет“2;16. След смъртта му Мери Бийл трябва да се конкурира с неговия последовател като придворен художник Готфрид Кнелер и ново поколение художници.

През годините художественото наследство на Питър Лели и Мери Бийл претърпява поредица от преатрибуции. Някои техни произведения са приписвани предходно на Готфрид Кнелер, какъвто е случаят с портрета от Националната галерия, София, закупен като авторска работа на Готфрид Кнелер. Друг пример е произведението „Лейди Елизабет Пърси, графиня Огъл, по-късно херцогиня Съмърсет и Алджърнън, като „Мадона с младенеца“” (по Ван Дайк), около 1685, маслен бои върху платно, Петуърт Хауз, колекция Егремонт, атрибуирано на Мери Бийл, а по-рано определено като „школа на сър Питър Лели“17 (изобр. 14).

Портретът на Елизабет Пърси от Националната галерия, София (изобр. 2) притежава мекота на израза, известна стилизация на чертите в сравнение с оригинала на Лели, предаване на по-плътни и сочни устни – белег, характерен за живописта на Мери Бийл18 и сияеща плът, вероятно постигната с по-тъмна студена подложка под нанесената светла разработка на лицето. Тази техниката на изпълнение показва интереса на Мери Бийл към технологията на живописта, нагласа, нееднократно описвана от съпруга й Чарлз Бийл в мемоарите му.

https://nationalgallery.bg/wp-content/uploads/2022/11/14.jpg

изобр. 14. Лейди Елизабет Пърси, графиня Огъл, по-късно херцогиня Съмърсет и Алджърнън, като „Мадона с младенеца“ (по Ван Дайк), около 1685, Петуърт Хауз, колекция Егремонт

 

Изследването и преатрибуция са направени от реставратора в Националната галерия, София Йоана Тавитян през 2021 година и са осъществени с помощта на предоставената архивна документация и изображения от страна на Клеър Бакстър, мениджър колекция и архив в замъка Алнуик, Нортъмбърланд, Обединено кралство и Софи Литълуд, куратор на колекцията Портланд, Уелбек, Обединено кралство, към които авторът изказва своята голяма благодарност.

 

Библиография и източници:

  1. Частна кореспонденция от 15 и 22 юни 2021 с Клеър Бакстър, мениджър колекция и архив, замък Алнуик, Нортъмбърланд – данни из каталог на колекцията от картини на замъка Алнуик от 1930, съставен от 8-ия херцог и херцогиня на Нортъмбърланд в края на 1920-те с помощта на Ч. Х. Колинс Бейкър (1880-1959), тогава уредник на Националната галерия в Лондон – C. H. Collins Baker, A Catalogue of the Pictures in the Collection of the Duke and Duchess of Northumberland, London 1930: DNC 04237 (1930 Кат. № 478).
  2. https://www.getty.edu/art/collection/person/103JR8
  3. https://www.tumblr.com/alnwickcastleofficial/182219062145/elizabeth-percy-seymour-the-other-favourite
  4. G. Milner-Gibson-Cullum, ‘Mary Beale’, in Suffolk Institute of Archeology and Natural History, vol. XVI, part III, Ipswich, 1918, p.229-251;
  5. Catalogue of the pictures belonging to His Grace the Duke of Portland, at Welbeck Abbey, and in London, M.D.CCC.LXXXXIIII, printed at the Chiswich press, London;
  6. https://www.visit-burystedmunds.co.uk/blog/discover-art-in-bury-st-edmunds
  7. https://www.tate.org.uk/art/artworks/beale-charles-beale-t15197
  8. A Thesis Submitted for the Degree of PhD at the Institute of Historical Research University of London Mary
  9. George Vertue, ‘Vertue Note Books, Walpole Society, 24 (1935-36), pp. 168-173
    Beale (1633-1699) and her ‘paynting roome’ in Restoration London by Helen Draper BA, MA
  10. Walpole, Horace, Anecdotes of painting in England; Strawberry Hill, Printed by Thomas Farmer, 1762-71
  11. https://www.rct.uk/collection/402857/henry-cavendish-earl-of-ogle-1663-1680
  12. (изобр.5) https://www.rct.uk/collection/402856/lady-elizabeth-percy-countess-of-ogle-1667-1722
  13. (изобр.6) https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Queen_Mary,_Second_Wife_of_James_II,_by_Peter_Lely,_undated,_oil_on_canvas_-_Portland_Art_Museum_-_Portland,_Oregon_-_DSC08805.jpg
  14. (изобр.12) https://commons.m.wikimedia.org/wiki/File:Elizabeth_Seymour_(n%C3%A9e_Percy),_Duchess_of_Somerset_after_Sir_Peter_Lely_chalk,_(circa_1679).jpg
  15. (изобр.13) https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Elizabeth_Seymour_(n%C3%A9e_Percy),_Duchess_of_Somerset_by_Jan_van_der_Vaart,_published_by_Edward_Cooper,_after_Sir_Peter_Lely_mezzotint,_circa_1680.jpg
  16. Jameson, Anna, The beauties of the court of Charles the Second, a series of portraits, illustrating the diaries of Pepys, Evelyn, Clarendon, and other contemporary writers, 1827,D.B. Murphy;
  17. (изобр.14)  https://www.nationaltrustcollections.org.uk/object/485136
  18. https://philipmould.com/artworks/4670-mary-beale-portrait-of-a-gentleman-1680s/