Боряна Вълчанова, уредник на колекции „Възраждане“ и „Нова българска живопис“
Когато чуят думите „уредник“, много хора си представят човек, който просто „пази“ картини в музей. Но работата всъщност е много повече от това – тя е мисия, свързана със съхраняването и изследването на културната памет на една нация. Ако изложбата е сцената, то музейните специалисти са „зад кулисите“, където се случва тихата, но критично важна работа.
Боряна Вълчанова разказва: „Работя вече над 10 години в Националната галерия, след като защитих докторската си степен по изкуствознание в Националната художествена академия. Отговорностите не са малко. Отговарям за колекциите „Възраждане“ и „Нова българска живопис (1878-1944)“, които наброяват над 2 700 музейни единици. Сред задълженията ми са съхранението и опазването на произведенията; инвентирането им – всяко произведение има своя музейна самоличност и тя трябва да бъде прецизно документирана; следя за климатичните условия в хранилището – температурата и влажността трябва да са оптимални; селектирам произведенията за временни и постоянни изложби. Работя тясно с колегите от Лабораторията по консервация и реставрация и отдел „Комуникации“, с графични дизайнери и колеги от други институции.
Друга страна в работата ми е да разказвам историите зад произведенията – да конципирам изложби, да подбирам кои творби ще покажем пред публиката, как те ще бъдат експонирани. Подготвям и каталози, тематични турове или с други думи – създавам мост между изкуството и неговите ценители. Нашата професия изисква прецизност, критично мислене, внимание към детайла, търпение и постоянно учене. Трябва да познаваш добре историята и теорията на изкуството, общата история, да боравиш с архиви и да общуваш с професионалисти от различни области. Да държиш в ръцете си платно от XIX или XX век не е просто вълнуващо – това е чест и привилегия за малцина. С времето се научаваш да виждаш изкуството не само като естетика, но и като носител на памет, на идеи и гледни точки, на чувства.
В свят, който препуска към бъдещето, ролята на институции като Националната галерия – и на хората, които стоят зад нея – става все по-важна и все по-необходима от всякога. Защото, колкото и бързо да се движим напред, изкуството остава онзи компас, който ни напомня къде сме били, кои сме и накъде отиваме.“
Снимки: Национална галерия / Любомир Ковачев
