Куратор: д-р Надежда Джакова
Дизайн: Светлана Мирчева
Мощна, безкомпромисна, провокираща и многообразна в творчеството си, Магда Абазова изпълва собствено пространство без излишна показност, високи лозунги и кресливи послания, но с цветове, идеи и светлина. Художничката не следва определени стилове, догми и предписания, дистанцира се от тенденциите на своето време, но същевременно и ги изпреварва. Иновативна, експериментираща, търсеща, тя не се бои да опитва нови стилови насоки и мотиви, както и да се връща към вече познати теми и похвати. С лекота съчетава в обща експозиция серия интериори, потрети, натюрморти и пейзажи, развива фигурални сцени, редувани от абстрактни композиции. Живописният й почерк е силен, категоричен и отчетлив, но и поетичен, романтичен и деликатен.
Въпреки огромното си творчество Магда Абазова прави малко самостоятелни изложби – до 1980-те са само две, поради което извън признанието на специалисти и колеги тя остава непозната за публиката. Иван Кирков, Найден Петков, Тодор Панайотов, Любен Зидаров са художниците – приятели и съмишленици на Магда Абазова. Споделят, че тя е различна във всяка следваща серия картини, ненатрапваща се и неагресивна, но категорично отличаваща се сред стотиците други участници в общите художествени изложби от 1970-те и 1980-те.
През 1990-те се включва във фестивала “Процес-пространство”. Димитър Грозданов – изкуствовед, куратор и създател на фестивала – я нарежда сред първите ни авангардисти и я определя като любимата художничка на младите.
Настоящата изложба пресъздава опоетизираната реалност на Магда Абазова, в която художничката е лиричен герой и създател, следва цветовата и стилова игра на художничката в цялата й размноженост, но и очертава ясни жанрови и тематични полета. В експозицията и придружаващия я двуезичен каталог (превод Нигрита Дейвис) са включени над 100 произведения на Магда Абазова, сред които са една от най-ранните й творби – “Пейзаж с фигура”, 1948; “Автопортрет” от 1962, получил голямата награда за живопис на СБХ; картини от циклите “Копривщенски интериори” (1969-1971) и “Родопски пейзажи” (1968-1972); социалните композиции: “Гладът в Поволжието” (1979) и “10 януари 1944” (1985); голямоформатни абстракции, сред които “Вълна” (1982) и “Космическо пространство” (1981); характерни за късното й творчество асамблажи като “Четири лодки” (2001) и много други.
В съзвучие с изкуството й стихове от Таня Кольовска, Христо Радевски и Палми Ранчев, посветени на Магда, допринасят за опоетизирането на пространството. Зрителят е предизвикан да подреди разпилените строфи в едно цялостно поетично възприемане на живописта й – лирично-монументална, метафорична и иносказателна.
Изложбата се организира със съдействието на:
СБХ, СГХГ, ГХГ – Пловдив, ГХГ „Борис Георгиев“ – Варна, ХГ – Русе, ХГ „Станислав Доспевски“ – Пазарджик, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, ХГ – Казанлък, ХГ „Владимир Димитров-Майстора“ – Кюстендил, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен, ХГ „Димитър Добрович“ – Сливен, ХГ – Смолян, ХГ – Добрич, ХГ – Стара Загора, галерия “Сезони”, колекция „Дарик“, фондация „Процес – пространство“, фотографите Дени Кръстев и Зафер Галибов, изкуствоведа и фотограф Жени Христова, както и частни колекционери.
