Откриване на 18 юни, четвъртък, 18:00 часа
Иван Христов (1900–1987) е сред най-изявените майстори на българската пейзажна живопис. Създава стотици платна, отразили непреходното в родната природа и възрожденската ни архитектура, пресъздава и съхранява тяхното богато духовно въздействие. Работи в този жанр редом с Борис Денев, Никола Танев, Сирак Скитник, Владимир Рилски, Атанас Стайков, Данаил Дечев, Пенчо Георгиев, Марио Жеков и др. Членува в дружество „Родно изкуство“. Творчеството на живописеца е разпознаваемо чрез наситената цветова палитра и експресивна мазка. Градивните елементи на стила му са в съзвучие с веществената сила на натурата. Критиката реагира положително на силната му индивидуалност и характерната живописна техника. Високо международно признание за художника е златният медал от Световното изложение в Париж през 1937, на което показва картината „Созополски къщи“.
Ретроспективи на Иван Христов са представяни в ХГ „Никола Петров“ – Видин (2015) и ХГ „Христо Цокев“ – Габрово (2017). Настоящата мащабна изложба е съставена основно от непоказвани творби, собственост на неговите наследници и на почитатели на изкуството му, както и от картини от фонда на Националната галерия и ГХГ – Пловдив.
През 1919 младият Христов записва едновременно право в Юридическия факултет на Софийския университет и посещава Художествената академия. Избира да учи живопис при професорите Никола Ганушев, Никола Маринов и Стефан Иванов. От 1926 до 1927 специализира живопис в Мюнхен. Престоят му там завършва с първа самостоятелна изложба в галерия „Кунстферайн“, в която наред с портрети показва и няколко пейзажа от Трявна.
След като се завръща в родината е назначен за учител в Столарското училище в Трявна и е сред инициаторите за създаването на местен музей, съхраняващ шедьоврите на резбарското и зографско изкуство. Не спира активната си творческа работа, включително с поредица от над 50 самостоятелни изяви не само у нас, но и в чужбина: мюнхенската галерия „Бракл Кунстхаус“(1928), римската галерия „Ла камера дели артисти“ (1930), торинската галерия „Палацо Кариняно“ (1931), генуезийската галерия „Салига Санта Катерина“, галерия „Боттега дел’арте“ в Бреша, варшавската галерия „Салон артистиозии стука и репродукциа“ (1934), букурещката галерия „Сала централа а Атенсуми“ (1935), берлинската „Галери Фон дер Хайде“ (1938) и др.
Негови произведения са притежание на Националната галерия, СГХГ и всички регионални галерии, държавни институции, посолства и обществени организации в страната, Музея на изящните изкуства в Будапеща, Националния музей в Шверин, Музея „Анастасия Сима“ в Букурещ, ООН, държавни институции на Германия, Русия, Полша, Румъния, Куба и Унгария, кметството на Рим, много частни колекции в България и по света. Носител на високи държавни отличия и звания в областта на изобразително изкуство, почетен гражданин на Велико Търново и Трявна.
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
