Димо Колибаров
Българските художници днес
ИМЕНА

29/03/2018 - 29/04/2018

Димо Колибаров е един от авторите, които формират облика на съвременната българска графика от 1990-те до днес и я представят на международните форуми. Неговата фигура се откроява с качествата си на талантлив художник и успешен преподавател в катедра „Графика” на Националната художествена академия. Той е част от едно силно поколение графици, което променя пластичния език и преформулира възприемането на графиката в контекста на българското изкуство от края на ХХ и началото на XXI век, наред с художници като Кольо Карамфилов, Онник Каранфилян, Стефан Божков и др. Голямо признание за неговите постижения са многобройните национални и международни награди.

Той създава богато по обем и художествена стойност творчество в техниките офорт, акватинта и литография. Димо Колибаров култивира прецизност към детайла, сигурна ръка и изострена сетивност. След близо 30 години работа в областта на графиката авторът борави виртуозно с възможностите, които му предоставя техниката. В прецизно изработените графични листове всеки елемент има своето закономерно място и символно значение, но от тази аналитичност работата не губи спонтанността на изказа.

Художникът изгражда специфична композиционна схема, в която наслагва две композиции една върху друга, за да постигне усещането за безвремие и цикличност – сюжет, върху който полага безкрайна композиция от флорални елементи. В първия пласт създава обобщени образи от различни времеви пластове. Флоралните елементи от вторият пласт са символ на природата и нейните закони. Този характерен подход на наслояване на образността създава историческата патина, в която са потопени работите.

В основните графични цикли: „Дневниците на Константин”, „Земно привличане”, „Завръщане към природата”, „Дневниците на Икар” и „Дневниците на едно дете“ централно място заемат темите за човешките съмнения и стремежи, страхът от преходността, стремежът на човека да превърне мига във вечност („Суета I”, „Отивай си, не си отивай” из цикъл „Земно привличане”). Митичните герои от „Дневниците на Икар” прерастват в героите от ежедневието в „Дневниците на Константин” и „Дневниците на едно дете”. Темата за детството и любовта е вдъхновена от сина на художника – Константин, на който са посветени няколко изложби. Той е нежният детски образ в творчеството на художника, който се развива успоредно с физическото израстване на прототипа.

В „Портрети” със средствата на графиката и фототрансфера Димо Колибаров създава серия от несъстояли се групови снимки на големите графици Румен Скорчев, Михаил Петков, Стефан Марков, Симеон Венов и Борислав Стоев. Тези произведения са искрен жест на благодарност към „аристократите на духа”, както ги нарича автора. Той адаптира средствата на фотографията, но принципно е умерено консервативен към новите технологии. Остава верен на мануалния подход, защото рисунъкът е подплатен с емоция, а идеята има приоритет над формата.

Контактът на Димо Колибаров с младите художници като доцент в Националната художествената академия го обогатява и стимулира за непрекъсната промяна. Преподавателската професия е развила в него толерантност и уважение към личното творческо поле. След близо 20 години работа със студентите, за него най-важно е не да формира следовници, а да разкрива и подкрепя индивидуалности.

Изложбата на Димо Колибаров в Националната галерия по програмата „Българските художници днес” представя най-значителните произведения от творческото му развитие и подчертава мястото и значението му в контекста на съвременното българско изкуство.

Сузана Каранфилова