Националната галерия и a/political представят:
„ИЗТОК / ЗАПАД. Андрей Молодкин / Сантяго Сиера“
Откриване: 26 ноември, вторник, 18.00 – 20.00 часа
В изложбата „ИЗТОК / ЗАПАД“ Андрей Молодкин и Сантяго Сиера са обединени от активната си политическа позиция и острите въпроси, които задават към днешната демокрация. И двамата художници са широко известни със сериозни провокации срещу общественото и политическо статукво днес, чрез творби, понякога носещи рискове за самите автори.
Андрей Молодкин представя поредици от скици с химикалка върху хартия, посветени на едни от най-известните политически затворници на нашето време – Джулиан Асанж и Алексей Навални, починал през февруари тази година в затвор в Русия. Създадени през последните две години, работите директно и безкомпромисно визират съдбата на героите си.
Портретите на Асанж – австралийския журналист, интернет-активист и създател на Wikileaks – са от времето, когато по искане от САЩ той се намира в затвор в Лондон за даване на публичност на военна информация. Кулминацията на серията настъпва в „Дата на освобождаване” (май 2024) – в голямоформатния портрет мястото на датата е оставено празно с надеждата, че самият Асанж ще завърши работата, когато бъде освободен. Така и става – Асанж лично вписва датата – 24 юни 2024.
През февруари тази година Молодкин публично обявява, че като художествен жест в подкрепа на Джулиан Асанж и на свободата на изразяване и достъп до информация взима за „заложници“ произведения на изкуството, включително на Рембранд и Пикасо, на стойност 45 000 000 долара и заплашва да ги унищожи в случай на смърт на Асанж в затвора, визуализирайки това в творбата „Превключвател на мъртвеца“.
Според Молодкин и Сиера съществуването на политически затворници е критичен индикатор за здравето на демократичните институции и отношението им към правата на човека.
„Политически затворници в съвременна Испания“ (2018) на Сантяго Сиера – черно-бели снимки с текстовете на политически обвинения срещу политици, активисти, художници и журналисти – е серия, илюстрираща отношението на автора към състоянието на гражданските свободи. Още в годината на създаването си работата е цензурирана и свалена от изложба в Мадрид.
„Ветерани“ е тема, към която Сиера се връща нееднократно, представяйки изправени в цял ръст с лице към стената фигури като знак на срама. Композираните така анонимни участници в различни въоръжени сблъсъци са, според автора, елементи от дехуманизиран, агресивен и репресиращ колективен инструмент на властта, независимо от причината, времето и мястото, при които той бива използван – в Германия, Афганистан, Ирак, Великобритания, Косово, Йемен, Сирия, Испания.
Във видеото на Сиера „Водовъртежът“ (2023) образите на футболисти от националния отбор на Гамбия се сменят със сцени от полицейски арести на чернокожи младежи, под звуковия съпровод на думите: „Европа е градина… По-голямата част от останалия свят е джунгла… Градинарите трябва да отидат в джунглата…“, произнесени през 2022 от тогавашния европейски комисар за външната политика Жозеп Борел. Пасивността на човешките фигури и цинизмът на аудиофона се сливат с авторската визия спрямо устойчивостта на колониализма и расизма.
Творбите на Молодкин с названията „Демокрация“, допълнени с уточнения за медията – „окървавени плочи“ (2024) или „скулптура от нефт и светлина“ (2019) – се характеризират с придобиващия популярност термин „политически минимализъм“, възникнал след изложбата „Политическо/Минимално“, курирана от Клаус Бизенбах през 2009 с работи на политически ангажирани художници като Феликс Гонзалес-Торес, Моника Бонвичини, Алфредо Жар, Ай Вейвей. Определението се отнася към произведения с мощно политическо послание, използващи очевидно разпознаваеми символични материали. По мнението на Молодкин, суровият петрол, стоманата, кръвта и капиталът управляват съвременния свят независимо от оформящите ги политически конструкции и реторика.
Политическото изкуство като това на Молодкин и Сиера има особено значение в критични за обществото моменти, като апелира не толкова към естетически ориентирания поглед на зрителя, колкото към цялото общество в стремеж да го извади от навиците и клишетата. Предизвикателно, шокиращо и агресивно, то е задължителен коректив на демокрацията.
*** a/political изследва границите на радикалното познание, опирайки се на принципа на „културния терор”. Работейки с артисти и агитатори, колективът дава трибуна на гласове, които се изправят срещу доминиращите концепции на нашето време. a/political функционира чрез интервенции, специални поръчки и колекция от модерно и съвременно изкуство, представяйки политически ангажирани артисти като Джон Хартфилд, Нанси Спиро, Густав Мецгер и Касилс.
Беки Хагпана-Шируон
Директор, a/political
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция
