Графичната колекция българско изкуство на Националната галерия води своето начало от първите откупки и дарения за художествената сбирка на Народния музей след създаването му през 1893. Днес тя наброява над 17000 музейни единици – рисунки, акварели и печатна графика.
По отношение на стилови насоки колекцията дава добра представа за водещите тенденции в българското изкуство от първата половина на ХХ век. Офортите на Стефан Баджов или Христо Берберов се базират на академичните традиции, нюансирани от символистични или сецесионни влияния от Европа. Ранният Васил Захариев е изтъкнат представител в полето на графиката на водещото за 1920-те в българската култура движение за Родно изкуство. След цветните акватинти на Йосиф Питер работите на Петър Морозов в същата техника са първите на български художник технологично и художествено изведени.
В следващото десетилетие повече художници избират графиката за свое амплоа. Някои от тях като Преслав Кършовски, Георги Герасимов, Бинка Вазова, Димитър Драганов, Ана Крамер учат или специализират в Прага, Варшава, Виена при водещи европейски графици. Тяхното творчество, основно в техниките на дървореза и сухата игла, става проводник в българското изкуство на стабилните традиции на европейската графика. Тогава на сцената се изявява поколението на Новите художници, търсещи специални възможности на пластичния изказ. Графиката с характерния си експресивен език на черно-бялото допълва търсенията на модерен изказ в работите на Пенчо Георгиев, Веселин Стайков и др. Не е случайно, че в този план към нея се обръщат и изявени живописци като Илия Петров, Иван Ненов, Стоян Венев, Ненко Балкански, създавайки качествени образци, важна част на българското изкуство от периода. Чрез техните работи музейната колекция добре илюстрира водещите стилово-пластични тенденции през десетилетията.
Българската графика от втората половина на ХХ век и до момента е представена във фонда с над 10 000 листа, откупени от различни изложби или директно от авторите, както и придобити чрез дарения. Стиловите, тематични, жанрови и технологични предпочитания на художниците показват не само развитието на изобразителния език на този вид изкуство, но и влиянието върху него на политическите, историческите и социалните процеси през посочения период.
Фондът на Националната галерия включва богата колекция от графични творби на чуждестранни автори, които разкриват съществени страни от историята на изобразителното изкуство.
Разнообразието на произведенията, техническите методи и прилагането им по един или друг начин, географските особености, отражението на различните епохи върху авторовите стилове предлагат много гледни точки към творческата специфика, проблема за идентичността и развитието на художническия език от миналото и до наши дни.
Чуждестранната ни колекция включва емблематични имена и творби. Като пример могат да се посочат Рембранд и други нидерландски майстори, Гоя и една респектираща панорама на испанската и немската графика от ХХ век, френската традиция от времето на Ренесанса до наши дни. Панорамен е разделът на руската графична школа, а също и новите посоки в чешката, словашката и унгарската графика. Притежаваме творби с изключителна красота, голяма стойност и историческо значение. Други акценти в колекцията включват набор от произведения на художници от Азия, Африка, Латинска Америка, САЩ. С богатството от разнопосочни похвати творбите въплъщават техническите и социалните аспекти на съответните култури – в техните традиции и актуални проявления.
Най-богатата графична колекция на Националната галерия от Азия е тази от японска графика. В нея са събрани графики от XVIII в. до съвременна графика от XX в. Творбите са богати както на тематика, така и на техника. От укийо-е (японска гравюра на дърво) – добре усъвършенствана продукция, плод на общата работа между художник, издател и печатари, до съвременни трудоемки техники като мецотинто, колекцията съдържа произведения от всички значими периоди на японската графика.