СЪР ГОТФРИД КНЕЛЕР (1646, Любек – 1723, Лондон)
Портрет в червено

Маслени бои, платно;127 х 102 см
Зала 5

Творбата на родения през 1646 година в гр. Любек (Северна Германия) художник Готфрид Кнелер се показва за първи път в новата експозиция на Националната галерия. Произходът на картината се свързва със сбирката на Георги Личев, добила известност чрез изложбата в Народния музей в София през 1934 година. Завеждащият тогава Художествения отдел на музея Никола Мавродинов отбелязва в каталога: „Изложеният портрет има всички достойнства на един хубав ефектен салонен портрет. Той показва, че Кнелер е добър рисувач и колорист, но че неговата художествена концепция е близка до тая на публиката. Изразът на лицето е малко надменен. Художникът е искал на всяка цена да го направи благороден. Богатата плът на деколтето, огърлицата, издяланите като от слонова кост малки ръце, широко разстланите драперии – всичко придава на тоя портрет салонен характер, без да намалява чисто художествените достойнства, които той действително има”.

Композицията представлява седяща фигура на млада жена, изобразена в цял ръст и обърната ¾ наляво сред условно предадена паркова среда. Изпълненият с особен финес красив женски портрет е умело композиран и издържан в топъл, богат и наситен колорит. Той разкрива много от качествата на живописта на Кнелер, особено що се отнася до реалистичния подход към човешката фигура. Позата е раздвижена и непринудена. Рисунъкът на главата и ръцете е извънредно точен и силен. Изразът на лицето излъчва вглъбеност и лека меланхолия. Пейзажът, който придава естествена дълбочина на композицията, е разработен семпло и без излишни детайли. Липсата на идеализация и прекомерна реторика, силният контраст на наситена светлина и тъмни сенки, чистотата на линиите, дълбоката тонална гама, в която се движи колоритната хармония, издават влиянието на Севера.

Кнелер е ученик на Фердинанд Бол и един от последните ученици на Рембранд. Оформянето му като художник в Амстердам започва и се гради върху утвърдените традиции на нидерландската живопис. Дамският портрет от колекцията на Националната галерия демонстрира много от характерните особености на европейската барокова живопис. Картината е изпълнена с впечатляваща живописна техника и показва, че не случайно, макар и млад, Кнелер получава званието „главен придворен художник” на кралския английски двор.

Предпочитанието към напрегнатото движение на отчетливия диагонал на композицията, майсторското владеене на киароскурото, умело постигнатата психологическа обрисовка на лицето, елегантната красота на раздвижената поза в контрапост, деликатно моделираните драперии и вниманието, отредено на детайлите в облеклото, са отличителни черти на овладяното до съвършенство портретно майсторство на Кнелер.

През 1672 година Кнелер предприема пътуване до Италия, където в продължение на три години изучава произведенията на италианското изкуство. В Рим се учи при Бернини и Карло Марата и прави редица копия по творби на Рафаел. Във Венеция изучава задълбочено творбите на Тициан и Тинторето и сравнително бързо започва да придобива известност като модерен портретист и автор на амбициозни композиции с исторически сюжети.

През 1675 година Кнелер заминава за Англия, воден от силното желание да се запознае отблизо с творбите на големия майстор Антонис ван Дайк. Оставайки в Лондон, той се съсредоточава основно върху портретния жанр, който е доминиращ в живописта на Англия. Успехът на Кнелер е бърз. Репутацията му на художник нараства и около средата на 1680 година става най-титулованият портретист в Англия. През 1692 година получава рицарско звание, а през 1695 година не без настояването на краля става почетен доктор на Университета в Оксфорд. Богатият опит и класата на портретите му, най-вече на изпълнените в цял ръст, са без аналог от времето на Ван Дайк.

Кнелер развива елегантен и импозантен портретен стил, който придобива известност в цяла Европа и Америка чрез многобройните гравюри, направени по негови творби. Основни клиенти и лоялни покровители на Кнелер са кралете на Англия, както и много знатни британски аристократи, представители на висшето светско общество и духовенството. Кнелер създава серия превъзходни портрети на известни личности от епохата: обвитите в кралски блясък парадни портрети на Чарлз ІІ, Луи ХІV, Уилям ІІІ и Петър Велики, великолепните портрети на Нютон, серията очарователни портрети на най-красивите придворни дами на кралица Мери II Стюарт, известни като „Красавиците на Хемптън корт”, интелектуалните портрети на членовете на лондонския клуб ”Кит-Кат”, чиито съвършени пропорции налагат нов стандарт при портретните формати.

Въпреки феноменалното си трудолюбие и удивителна сръчност, не е било във възможностите на Кнелер сам да изпълнява многобройните поръчки. Под негово ръководство в просторното му ателие на площад Ковънт Гардън голям брой ученици и помощници са работили върху изпълнението на части от картините. Известно е, че около 1693 година художникът е приемал в ателието си около 14 модела на ден, като някои от тях са позирали по 10 – 12 пъти. Подобно на Рубенс, Кнелер е изготвял елегантни, смели и енергично изпълнени етюди на глави с креда в естествена големина – практика невиждана в Англия от времето на Холбайн.

Възкачването на Джордж І през 1714 година на английския трон добавя последни почести на уважение към личността на твореца, давайки му титлата баронет. След смъртта на Кнелер в Уестминстърското абатство е поставена възпоменателна плоча – чест, която не е оказана на нито един друг английски художник.
Впечатляващото по обем творчество на Кнелер повлиява силно развитието на английската портретна живопис в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век – времето, в което официалният бароков портрет приема своята трайна форма.

Искра Траянова