Иван Лазаров (1889 – 1952)
Св. Иван Рилски гради манастир, 1942-1943

майолика, 31 х 24 х 6 см
Къща музей „Иван Лазаров“

Св. Иван Рилски е най-великият български светец, считан за небесен закрилник на българския народ. Основател на Рилския манастир – знаменит и същевременно величествен паметник на християнската религия в България. Според житието на светеца, той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 г. Неговото родно място е село Скрино, разположено в Осоговската планина, близо до река Струма. Любовта си към Бога той наследява от своите родители и в по-късна възраст се отдава изцяло на службата си към него, проповядвайки Христовото учение.

Образът на светеца е често срещан в християнското изкуство, но е претворяван и в произведения на светското изкуство. Такъв е случаят и с творбата „Св. Иван Рилски гради манастир”, дело на големия български скулптор Иван Лазаров, която е част от експозицията в къщата музей „Иван Лазаров”. В началото на 1940-те Иван Лазаров създава серия кавалетни релефи, изпълнени в техниката майолика – разновидност на керамиката, отличаваща се с цветни контрасти и ярка блестяща глазура. Любопитството на художника към използването на различни материали и техники в създаването на скулптурни произведения е най-вероятният двигател в прилагането на тази не толкова популярна разновидност на керамиката в българското изкуство.

Майоликовите творби от 1942 – 1943 с религиозна тематика представят светците-покровители в християнската религия. Сред тях е и серия от три сцени, носещи заглавието „Св. Иван Рилски строи манастир”. Композициите представят светеца в неговата земна същност. В една от тях той е приведен над тухлен зид, с канче за вар в едната си ръка. Скулпторът изобразява светеца като обикновен занаятчия – дюлгерин, строящ сам своята обител. Единствено нимбът около главата му и монашеските одежди загатват за неговата духовна мисия. Зад фигурата на Иван Рилски е представен самият манастир. Иван Лазаров не помества релефното изображение в конкретна геометрична форма – кръг, квадрат или правоъгълник, а очертанията на фигурата и архитектурния обект се превръщат в композиционна рамка. Използвайки декоративната стойност на цвета, скулпторът препраща към българската народна традиция и бит, към типичните за фолклора ни багри.
***

Иван Лазаров е сред скулпторите, чието творчество оставя дълбоки следи в развитието на българското изобразително изкуство от първата половина на ХХ век. Роден в Карлово през 1889, той израства в София. Умира през 1952. През 1912 завършва „Скулптура” в Държавното художествено-индустриалното училище (днешната Национална художествена академия) в класа на проф. Жеко Спиридонов. През 1917 – 1918 специализира в Кралската художествена академия в Мюнхен в ателието по скулптура на проф. Херман Хан. Иван Лазаров е сред инициаторите за създаването на Дружество „Родно изкуство” през 1919, професор в Художествената академия и неин директор през 1937 – 1939 и 1943 – 1945. През 1950 получава научното звание „академик”. Той е сред създателите и пръв директор на Института за изобразително изкуство при Българската академия на науките. Творческото му наследство включва и теоретични разработки и статии по различни проблеми в изобразителното изкуство.

По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913) младият скулптор създава няколко бронзови творби на военна тематика, с които спечелва тогавашната критика и бива обявен за „многообещаващ” автор. Високите постижения в кариерата на Иван Лазаров продължават и през дългия си творчески път той изработва множество кавалетни и монументални скулптури, голяма част от които са се превърнали в емблематични творби за българското изкуство. Иван Лазаров е сред авторите, за които материалът и неговото претворяване във форми е от изключителна важност за художественото произведение. Скулпторът се инспирира от българските занаяти и традиции в използването на камъка, дървото и керамиката. Идеята за родното в изкуството е вплетена в тематиката на творбите му и в образите на обикновения българин.

Д-р Таня Станева