КОНРАД ВИЛХЕЛМ ДИЛИЦ – МАЙСТОР НА КЛАСИЧЕСКИЯ РЕПРЕЗЕНТАТИВЕН ПОРТРЕТ
Портрет на княз Александър I Батенберг – оригинал и копие
Йоана Тавитян, реставратор
Национална галерия, София
Ил. 1 Конрад Дилиц, “Портрет на княз Александър I Батенберг”, 1881
Реставраторът от Националната галерия Йоана Тавитян изследва стилистичните и технологичните характеристики на предоставения за съхранение в Националната галерия и експониран в изложбата „Дворецът за изкуството“ портрет на княз Александър I Батенберг, създаден през 1881 от художника Конрад Дилиц, изпълнен в техника маслена живопис върху платно, с размери 156 х 100 см и с външна рамка 223 х 158 см. Изясняват се и обстоятелства по друг идентичен портрет от колекцията на Националната галерия, което довежда до извода, че той е копие на произведението на Конрад Дилиц. Портретът от Конрад Дилиц, с позлатена рамка, увенчана с корона, сфера и скиптър, е закупен на 28.01.2019 от българската държава от аукционна къща “Dorotheum”, Виена, Австрия. Той е с произход от наследниците на княза.
Конрад Вилхелм Дилиц (1845, Берлин – 1933, Берлин) е немски художник, получил образованието си през 1865 – 1867 в Берлинската художествена академия. Създава жанрови сцени, исторически и митологични композиции, пейзажи, натюрморти и декоративна живопис. Неговото изкуство, повлияно от стила на епохата на Бидермайер, има реалистични характеристики и хармоничен колорит. В него се долавя и вдъхновение от старите майстори, както и влияния от японското изкуство. Дебютира на изложбата в Академията, през 1883 е награден с малкия златен медал. От 1869 е член на Асоциацията на берлинските художници. Участва многократно в голямата Берлинска художествена изложба. Автор е на репрезентативни портрети. Той изобразява императорите Вилхелм I (1874) и Фредерик III (1882), Вилхелм II (1892), канцлера Ото фон Бисмарк, граф Ренард, както и Александър I Български (1881).
Портретът на Конрад Дилиц на княз Александър I Батенберг, е показан за първи път в изложбата на Берлинската кралска академия, провела се есента на 1881 и според каталога е „в притежание на княза“. В горния десен ъгъл на гърба на външната рамка (ил. 2) има оригинален надпис с подписа на Конрад Дилиц, поставен във връзка с участието в същата изложба.
Ил. 2 Детайл гръб на външна рамка, горен десен ъгъл
Картината е подписана и датирана долу вдясно на изобразителното поле (ил. 3). Наблюдава се хоризонтално механично разрушение с възстановки на грунд и ретуш в цялата ширина, което преминава през ръката и подписа (ил. 4). Долната и горната част на буквите от името на автора и “Sofia 1881” са запазени в оригинален вид под лаковото покритие. По долния хоризонтал се наблюдават следи от претриване на живописта по ръб на предходно прегъване на платното, която повреда, поради естетически причини, е обратимо реинтегрирана при подготовка на картината за експониране.
Ил. 3 Детайли на подписа от ляво надясно: при ултравиолетово, видимо и инфрачервено лъчение
Ил. 4 Детайл
В горния десен ъгъл на произведението е изобразен герб с девиза “Deus Nobiscus” – “Бог с нами” (ил. 5). Частичното “отрязване” на десния лъв откъм външната страна говори за вероятно преформатиране на картината поради адаптиране към съществуващия размер на външната рамка. Венчилката с короната, скиптъра и сферата е допълнително добавена.
Ил. 5 Детайли от ляво надясно: заснемане във видим спектър, два варианта на софтуерна обработка за четливост на рисунъка
Изобразеният отстрани на портретувания килим със значителни размери (ил. 6, два детайла) е кавказки тип „Зейва”, принадлежащ към кубинската група Куба-Ширван от Азербайджан. Характерен мотив за него е “лезгинската звезда” (ил. 7). Килимът е висококачествен образец на групата. Възможно да е фамилна собственост – от една страна, поради близостта на княза с руското императорско семейство, а от друга страна да има връзка с факта, че баща му – Александър Хесен фон Дармщат води битки в Кавказ.
Ил. 6 (два детайла)
Ил. 7 Килим „Зейва”
https://www.1stdibs.com/furniture/rugs-carpets/caucasian-rugs/antique-caucasian-shirvan-rug-lesghi-star/id-f_10798723
В колекциите на Националната галерия съществуват други две идентични произведения на портрета на княз Александър I Батенберг, изпълнен от Конрад Дилиц: (1) Едмунд Гайар (ателие), Берлин, по Конрад Дилиц, “Портрет на княз Александър I Батенберг,” хромолитография, 88 х 57 см (ил. 8) и (2) “Портрет на княз Александър I Батенберг”, маслени бои върху платно, 150,5 х 100 см, инв. № II-3ж-116 (ил. 9). Последният според инвентарни данни се води работа на художника Антони Пиотровски – атрибуирано авторство, което по редица причини, изложени по-долу, може да бъде коментирано.
Ил. 8 Ил. 9
Александър I Български е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886. Протокол от 23 май 1881 на Министерския съвет гласи:“ т.VI…Портрета на Негово Височество, който е бил заръчан от бившето Министерство за Народното Събрание, да се плати от сумите, определени за Народното Събрание… т.VII….Да се плати от непредвидените суми на Вътрешното Министерство, във вид на аванс, стойността на заръчаните от бившето Министерство портрети на Негово Височество. Тези портрети ще се продават: големите по 16 фр., а малките по 7 фр.“ За разлика от участвалия по-късно през 1881 в изложбата на Берлинската кралска академия портрет – лична собственост на княза с автор Конрад Дилиц – този документ информира за направени две държавни поръчки на портрети на княза, като втората е за тиражирани произведения.
От друга страна, портретът с инв. № II-3ж-116, Национална галерия (ил. 9) участва в първата Графическа изложба на Полско – българското дружество в София през май 1922, като в каталога е отбелязано: „А. Пиотровски: Княз Александър I Батенберг. (Рис. 1886 г. – Държавно притежание – в двореца на Н. В. в София)”. Тук трябва да се обърне изрично внимание, че става въпрос за портрет, който е държавно притежание, именно както гласи т.VI от протокола на Министерски съвет от 23 май 1881. Това събитие е засвидетелствано и от етикет на полски език на гърба на работата (ил. 10): “Антони Пиотровски: Княз Александър Батенберг (оригинал). Собственост на царския дворец в София”. Употребената дума „оригинал” посочва, че става въпрос за оригинално живописно произведение сред експонати, които според естеството на изложбата са предимно художествени репродукции. Върху същия етикет се открива и трудно различим избледнял правоъгълен печат на латиница, на който при оконтрастяване се чете съответстващата на провеждането на изложбата година -1922. Този етикет и данните в каталога от първата Графическа изложбата са най-ранната известна за нас информация, съобщаваща за авторство на Антони Пиотровски. Картината не е подписана или датирана. Същият етикет от първата Графическа изложба има и друго произведение от колекцията на Националната галерия: Тадеуш Айдукевич, Княз Фердинанд на маневри, 1894, маслени бои върху платно, 190 х 170, инв. № II-2ж-460 (ил. 11)
Ил. 10 Ил. 11
Важна подробност за портрета на княз Александър I Батенберг с инв. № II-3ж-116 от Националната галерия е наличието на надпис на немски език на гърба на платното: „Направено в ателието на Едмунд Гайар в Берлин.” (ил. 12).
Ил. 12
Ил. 13
Същите данни „Еdm. Gaillard, Berlin, chromograph [остаряла форма за хромолитография]” присъстват и в долния десен ъгъл на другото произведение от Националната галерия, по която информация се съди, че работата е изработена в ателие Едмунд Гайар, Берлин, по Конрад Дилиц, “Портрет на княз Александър I Батенберг,” хромолитография, 88 х 57 см (ил. 8) и детайл (ил. 13). Идентични хромолитографии се съхраняват и във Военноисторическия и Националния исторически музей в София. Тези произведения са част от тиражираните портрети на княз Александър I Батенберг, чиято поръчка е засвидетелствана в протокола на Министерски съвет от 23 май 1881, т.VII. Едмунд Гайар, с основана през 1863 фирма, е известен берлински фотограф, изобретател и производител на материали за фотография и фотогравиране, който изработва репродукции, хелиохромографии, фотолитогафии, фототипии, олеографии и др.
При заснемане в инфрачервено лъчение на портрет с инв. № II-3ж-116, Национална галерия (ил. 14), се вижда разграфяване с въглерод-съдържащ материал – графит върху цялата изобразителна повърхност под живописната разработка. Този способ се използва при копиране.
Ил. 14
При разглеждане на качеството на изпълнение на портретите на ил. 15 са посочени детайли на орден на Филип I Великодушни: първо, сравнителен пример; второ, детайл, орден от портрета на Конрад Дилиц и последно детайл, орден от портрет с инв. № II-3ж-116, Национална галерия. Орденът е създаден на 1 май 1840 от Луи II, Велик херцог на Хесен и е с мото “SI DEUS NOBISCUM QUIS CONTRA NOS” (Ако Бог е с нас, кой би бил против нас). Дава се за общи заслуги. Състои се от малтийски кръст с бял емайл, с кръстосани мечове и ляв бюст на Филип I върху син емайл. При наблюдение на детайла от портрета на Конрад Дилиц (среда), се вижда, че мотото е изписано с изключителна точност и възпроизвеждане на писмото – библейската фраза може да бъде “прочетена”. При портрет с инв. № II-3ж-116, Национална галерия, буквите са маркирани без изписване. При хромолитографиите върху ордена изобщо няма мото. Това несъмнено доказва, че портретът на Конрад Дилиц е първичният източник.
Ил. 15 Детайли на орден на Филип I Великодушни, от ляво надясно: сравнителен пример , детайл портрет на Конрад Дилиц, детайл портрет с инв. № II-3ж-116
https://en.wikipedia.org/wiki/Order_of_Philip_the_Magnanimous
Последните два аргумента доказват, че картината с инв. № II-3ж-116, Национална галерия (ил. 9) представлява копие на картината на Конрад Дилиц, “Портрет на княз Александър I Батенберг”, 1881, маслени бои върху платно (ил. 1). Вероятно портретът на княз Александър I Батенберг с инв. № II-3ж-116 от Националната галерия (ил. 9) е този, чиято поръчка е регистрирана в Протокола от 23 май 1881 на Министерския съвет, т.VI. Това копие е държавно притежание и е изработено по оригиналното произведение от художника Конрад Дилиц, което е лично притежание на княза. Прави впечатление последователността на двете поръчки (т.VI и т. VII ), както и връзката и при двете с ателието на Едмунд Гайар, Берлин. Антони Пиотровски (1853-1924) идва по-късно в България като кореспондент на британския седмичник The Graphic London News-Illustration (Лондон) и Monde Illustré (Париж) по време на Сръбско-българската война през 1885, в която Александър I Батенберг триумфира. Предвид горните обстоятелства, авторството на Антони Пиотровски следва да бъде поставено под съмнение.
В подкрепа на това твърдение е и фактът, че в автобиографията си художникът Антони Пиотровски говори единствено за два, известни нам, малки портрета на княз Александър I Батенберг, създадени през 1886 в навечерието на деветоавгустовския преврат срещу княза: „Отседнах в хотел „България“, същия в който бях и през войната. Нарисувах портрети на княза в различни пози и на други хора, участващи във войната, като Франц Йосиф [брат на княза], Менгес и др.” Възможно е тази информацията да е използвана за източник в каталога на първата Графическа изложба на Полско-българското дружество в София през май 1922. По-нататък в автобиографията си, през 1889, Пиотровски описва разговор с княз Фердинанд I Български, в който Фердинанд поръчва също свой портрет: Поклоних се, той [Фердинанд] ми стисна ръката и дълго време се здрависва, с думите: Господин Пиотровски, моля, нарисувайте моя портрет, такъв малък, като този на княз Александър, моя нещастен предшественик.” И трите портрета (ил. 16), подписани и датирани, понастоящем са част от колекцията на Националната галерия, като портретът на Фердинанд е с дата 1888, а тези на Батенберг – 1886.
Ил. 16 От ляво надясно: А. Пиотровски, “Портрет на княз Александър I Батенберг”, 1886, маслени бои върху дъска, инв. № ІІ-3ж-30 и № ІІ-3ж-29; А. Пиотровски, “Портрет на Фердинанд ”, маслени бои върху картон, инв. № ІІ-3ж-28, Национална галерия
Александър I Батенберг e принуден да абдикира и напуска окончателно България на 26 август (стар стил) 1886. Той се завръща в замъка Хайлигенберг, Югенхайм до Дармщат, Хесен. По данни на А. Ф. Головин, той напуска България с личните си вещи, конете и прислугата. Вероятно сред личните му вещи е и портретът на Конрад Дилиц. В частна кореспонденция един от наследниците Хартенау споделя, че портретът вероятно идва от вила Хартенау в Грац, Австрия. През 1889 Александър I Батенберг влиза в морганатичен брак с оперната певица от Дармщатския театър Йохана Лойзингер (1865-1951). Той приема по-ниската титла граф фон Хартенау и заживява със семейството си в Грац. От брака им се раждат син и дъщеря: Крум-Асен, граф фон Хартенау (1890-1965) и Вера-Цветана, графиня фон Хартенау (1893-1935). Александър I Батенберг умира на 17 ноември 1893 в Грац и семейството му се мести във Виена, като отнася със себе портрета. Там Асен Хартенау (1890-1965) сключва брак с Берта фон Риденау (1892-1971) и осиновява сина й Вилхелм Хартенау (1915-1991) (предходно Полацек), в чийто семеен дом дълго време портретът пребивава окачен на стената, за да бъде откупен от България впоследствие.
А. Ф. Головин описва подробности, случили се на шестия ден след окончателното напускане на княза: „На 1-и септември в София се откри Народното събрание, от залата, на което се изнесе портрета на император Александър III, а портрета на княз Александър бил оставен, но покрит с едно леко, прозрачно перде”.
Ил. 17 Залата на Народното събрание с трибуната и царския престол, 1908
http://stara-sofia.com/ns.html
В горния ляв ъгъл на фотографията от залата на Народното събрание от 1908 (ил. 17) се разпознава останалото в България копие (портрет с инв. № II-3ж-116, Национална галерия) – държавно притежание на портрета на Конрад Дилиц. На 3 септември 1886 Народното събрание гласува закон, с който се откупуват всички лични имущества на княза, като тези средствата той употребява за изплащане на дълговете си към държавата. По този начин князът окончателно урежда финансовите си въпроси, свързани с управлението му в България, като се прави строго разграничаване между лични и държавни средства.
Благодарности на Полския институт в България за помощта, оказана при свързването с Полската академия на науките; на г-жа М. Каса за предоставената информация от автобиографията на А. Пиотровски; на г-н Л. Хартенау за предоставените сведения и на г-н И. Левичаров от Националната галерия за заснемането и обработката на изображенията.