ПРЕДСТАВИТЕЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ В КВАДРАТ 500
Зала 25
Фигурата на Наум Хаджимладенов се откроява до известна степен самотно на фона на българското изкуство от ХХ век. Роден и живял през по-голямата част от живота си в провинциалния Самоков с неговите патриархални ценности, художникът като че ли развива особен тип изострена чувствителност към нравите и колизиите на големия полис, в какъвто вече се е превърнала българската столица. В платната, графичните листове и рисунките му започват да отекват философско-етични и социални интонации. По времето, когато рисува малката като формат градска сцена „Улица“, Хаджимладенов живее в София сред кипежа на обществения и артистичен живот – сътрудничи в печата, работи в областта на книжната илюстрация и прави първите си сериозни опити в маслената живопис.
Импресионистичното като маниер на живописване платно разкрива доброжелателно-ироничен поглед към претендиращата за модерност визия на пъстрото градско общество и неговия modus vivendi.
Николай Ущавалийски
Наум Хаджимладенов (1894 – 1985)
Улица, 1938
маслени бои, платно, 50 х 53 см
инв. № III-1674
Постъпила в колекцията през 1980.
