Богомир Лазов
(1906 – 1969)
и българският акварел

30/07/2019 - 29/09/2019

Изложбата “Богомир Лазов (1906 – 1969) и българският акварел” за мнозина ще бъде откритие.

Богомир Лазов следва при проф. Никола Маринов в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници още от неговото основаване през 1931; един от “кюстендилската художествена школа”, както я нарича Асен Василиев, заедно с приятелите си: Владимир Димитров – Майстора, Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев, Стоян Венев, Мориц Бенционов, Николай Дюлгеров, Евтим Томов, Асен Василиев и др.

През 1930-те живописните търсения на Богомир Лазов са изцяло в духа на времето, на Новите художници, на синтетизма и на новата предметност. Вярващ като Майстора, че „човек е най-смислен с творчеството си там, където се е родил“, през 1939 Лазов се завръща в родния си Кюстендил и остава там до края на живота си. Това го отдалечава от центъра на художествения живот, маргинализира го, но му позволява да създаде в близък контакт с природата едно богато и лирично творчество.

Акцент в изложбата е акварелната живопис на Богомир Лазов от 1930-те до 1960-те – основно пейзажи от красивия кюстендилски край, представени в контекста на творби от други български акварелисти: Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Павел Францалийски, Христо Йончев – Крискарец, Страхил Титиринов, Владимир Мански и др. С тях, освен приятелството и работата в акварелната техника, го сближават общи теми, мотиви, сюжети и живописни проблеми, които всеки решава по своему.

Със своя специфичен дизайн и подредба, изложбата е интересна за всеки, търсещ да изживее нещо ново и различно.

Иво Милев