Животът като Експеримент. Фотографията като Живот

Вернисаж на 12 май, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа.

Правим ли разлика между цифровите и ръчните фотографски отпечатъци? Познаваме ли възможностите на класическата фотография? Не слагаме ли днес твърде тесни рамки на понятието за фотография? Какъв смисъл влагаме във „фотографски оригинал”, „артистична фотография”, „експериментална фотография”? Съществува ли истинска приемственост между фотографските поколения у нас?

Това са някои от въпросите, които експозицията с куратор Катерина Гаджева поставя, представяйки произведения на една от най-провокативните и самобитни български фотографки – Станка Цонкова–Уша и тринадесет нейни ученици, приятели и съмишленици: Александър Богданов, Арслан Ахмедов, Борис Янев, Ванеса Лу, Велислава Стойчева, Владислав Лепоев, Иван Ненчев, Кеворк Ванлян, Лиляна Караджова, Михаил Лозанов, Петър Влахов, Петр Шпонка и Райна Власковска.

Станка Цонкова–Уша (р. 1952) е явление в българската фотография. Нейното авторско присъствие няма аналог в историята на медията у нас. Няма аналог и съществуването ѝ (както личностното, така и творческото) в тънкия процеп между „осанна” и „разпни я”, между популярността и забравата, ексцентричността и класиката, между фотографията и нефотографията. Освен десетките колективни и самостоятелни изложби у нас и в чужбина, в които участва през годините и многото публикации в различни вестници, списания и каталози, особено важна е преподавателската ѝ дейност – специалните класове в Нов български университет, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”, поредицата от фотографски работилници в Германия, Великобритания и Япония. Уша има рядката дарба да бъде ментор, приятел и учител. Тя привлича вниманието на младите автори, които не се побират в общоприетите рамки, търсят нестандартен начин да заявят себе си, не се страхуват да експериментират.

Станка Цонкова–Уша: „Експериментът и експериментирането като опит се осмислят едва тогава, когато са престанали да бъдат цел, а стават средство – израз на житейско, творческо, естетическо и концептуално развитие. Комбинирането на изображения е резултат от дълбока потребност от изследване на единен, цялостен образ на вътрешния ми живот – търсения, лутания, страсти и разочарования, емоции, мечти. Фотографията винаги е била искрен, интимен и съзнателен акт за анализиране на собствените ми преживявания и за осмисляне на отговорността от споделянето им.”