Кирил Шиваров – скулпторът
Монография от Румяна Иванова

16/05/2019

Монографията „КИРИЛ ШИВАРОВ – СКУЛПТОРЪТ” е първото по рода си у нас изкуствоведско изследване за големия български скулптор Кирил Шиваров. Неговото огромно по обем и значимост за българската художествена култура творчество е разгледано обстойно, в контекст и взаимовръзка със сложните обществено-политически събития у нас през първите десетилетия на ХХ век. Дългогодишният изследователски труд на Румяна Иванова е израз на заслужена почит към неговото вдъхновено и родолюбиво творческо дело, което десетилетия наред е премълчавано и недооценявано. Изданието съдържа 123 страници, над 200 репродукции, албумен раздел, превод на руски, английски и немски език.

Кирил Шиваров (15.07.1887, Варна – 26.03.1938, София) е виден представител на второто поколение български скулптори. Наред с такива водещи имена като Иван Лазаров, Андрей Николов, Марко Марков и др., той над четвърт век проправя свой път в изграждане самобитния облик на българската скулптура и оставя жалонно присъствие в нея. С възрожденски плам и пословично трудолюбие Шиваров допринася за нейното жанрово-тематично обогатяване и стилово-пластично обновяване, за сближаването й с европейските художествени ценности. Сред своите съвременници Шиваров се откроява като творец от нов тип, непознат дотогава у нас, успешно съчетаващ в своята дейност както монументалистика, така и кавалетна пластика.

Кирил Шиваров моделира в ателието си бюст на генерал-майор Тодор Кантарджиев, 1916

 

Още приживе Шиваров е признат за безспорен творчески авторитет. На неговия висок професионализъм доверяват създаването на най-мащабните за времето бронзови колоси, символ на гордия и непобедим български дух – портретните фигури на братята Христо и Евлоги Георгиеви, фланкиращи входа на Софийския университет, увеличението на лъвските фигури на Паметника на Свободата на връх Шипка, на Паметника на Незнайния воин в София и пр.

Кирил Шиваров е пионер в осъществяването на художествения синтез между монументалните скулптурни форми и архитектурата на динамично благоустрояващите се тогава големи български градове. Най-рано той бележи с художествена неповторимост родната си Варна. Творчески интензивно и ползотворно скулпторът допринася за европеизиране и модернизиране облика на морската столица. Сред многобройните примери са такива емблематични здания с уникално скулптиране от Шиваров като: Икономическият университет, Гранд-хотел „Ню Йорк”, Софийската банка, Морското казино, красиви частни домове, любимият на варненци Фонтан на сирените и пр. В зората на ХХ век скулпторът Кирил Шиваров ревностното ратува и за културното, духовното възземане на родния си град. Тук той организира и ръководи Общество на изкуствата, което сплотява творческите сили на Варна; създава първия у нас курс „Декоративна скулптура”, в който обучава талантливи млади кадри за нуждите на устремно обновяващия се морски град; открива и самостоятелните си изложби с кавалетна пластика /през 1917 и 1920/, които са и първите скулптурни изложби в България… За варненци в зората на ХХ век Кирил Шиваров е „нашият скулптор”, както го наричат с обич и признателност… Творческото наследство, което той щедро завещава на родния си град, за първи път бе обстойно проучено и публикувано в книгата на Румяна Иванова: „Кирил Шиваров и Варна.Творби на скулптора в родния му град”, 2004, изд. „Славена”, Варна.

Кирил Шиваров – Паметник на Отец Паисий (фрагмент), 1926, Морска градина, Варна

 

Кирил Шиваров – Фрагмент от фасадата на жилищна кооперация във Варна, 1934

 

Шиваров е вдъхновен създател на най-много военни монументи у нас, въздигнати в памет на свидните жертви, паднали в бран по бойните полета в сраженията по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Носят силен идейно-патриотичен заряд, внушават родолюбиви чувства и са неделима част от българското монументално изкуство. Те са из цялата ни страна – във Варна, Враца, Пазарджик, Суворово, софийските квартали Драгалевци и Враждебна, в Лом и пр.

В монографичното изследване ”КИРИЛ ШИВАРОВ – СКУЛПТОРЪТ” е отделено специално внимание и върху малко известни, недооценени досега факти, отличаващи творчеството на видния скулптор. Те допълват представата за целостта на неговото многостранното творческо дело и хвърлят допълнителна светлина върху художествените процеси от онова време. Скулпторът спонтанно е коментирал в поредица многофигурни теракоти текущите военни събития ( 1912 – 1918). Тези композиции се родеят с прохождащата тогава българска политическа карикатура и обогатяват нейния облик с първите прояви на жанра сатирична пластика у нас. Роден и израсъл край морето, Шиваров пръв в българската скулптура застъпва и маринистичната тематика. Водеща за него е идеята за съдбовната връзка на Човека и Морето – „Моряк”, „Лодкар”, „В играта на вълните”, „На пристана” и др. Шиваров заема свое място сред най-именитите български майстори като Иван Лазаров, Андрей Николов, Марко Марков, Жеко Спиридонов, които през първите десетилетия на отминалия век извайват вълнуващи скулптурни надгробия. Неговото творчество в тази насока се отличава с типово многообразие и оригиналност на скулптурно-архитектурното решение. Такава пластика на Шиваров все още откриваме в гробищните паркове на София и Варна, но повечето творби са в критично състояние или напълно разрушени …

Високо ценен и търсен автор, през последното десетилетие на своя живот Шиваров се установява в София, където го очакват отговорни творчески ангажименти. Осезателен е неговият влог за художествената неповторимост на най-личните новоизградени тогава столични сгради. Уникални скулптурни фигури и композиции на Шиваров подчертават тяхната функция, „оживяват” фасадите им по художествен път и допринасят за репрезентативния им вид. Сред тях, наред със Софийския университет „Св. Климент Охридски”, са и престижните здания на БАН, БНБ, Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (днес Столична библиотека), Софийската мъжка търговска гимназия (червената сграда с кулата, където пластичен акцент е монументалната статуя на бог Меркурий), Занаятчийската банка (понастоящем Булбанк), Съдебната палата и др.

Кирил Шиваров – Бог Меркурий на фасадата на Националната финансово-стопанска гимназия в София, 1930

 

Кирил Шиваров – Скулптурни фигури на западната фасада на Столична библиотека, 1932

 

Кирил Шиваров – Централната фасада на СУ „Св. Климент Охридски“ с портретните бронзови статуи на братята Евлоги и Христо Георгиеви, 1934

 

В монографията „КИРИЛ ШИВАРОВ – СКУЛПТОРЪТ” специално внимание е отделено и на колоритния факт, че този всеотдаен труженик на изкуството е бил широко скроен безсребреник, прочут като „Бачо Киро” – душата на столичната артистичната бохема.

Ярко дарование в съвременната българска пластическа култура, скулпторът-новатор Кирил Шиваров сродява в изкуството си изконно българския творчески дух с финеса на високото европейско изкуство.

Кирил Шиваров – Майчинство, 1920, Виена, тониран гипс, ГХГ „Борис Георгиев“ Варна

 

Днес немалка част от вдъхновеното дело на скулптора потъва в анонимност и разруха. Това се отнася най-вече за неговите монументални произведения из страната, които са своеобразна галерия на открито. По тях осезателно личат поражения от атмосферните условия и липса на професионална поддръжка. Сред основните фактори да се допусне такава всеобща вреда е непознаване значимото дело на твореца. Монографията „КИРИЛ ШИВАРОВ – СКУЛПТОРЪТ” е опит да се върви срещу с десетилетия тегнещата забрава над неговото име. Подобно начинание носи риск за неточности и непълноти. Този риск в случая е поет с убеждението, че вдъхновеното, народополезно творческо дело на Шиваров трябва да се проучи и познава, за да се цени по достойнство и отговорно да се опазва за бъдещето. За по-широко популяризиране на тази кауза бе подготвена и документална изложба с научен апарат, която неотдавна бе представена в ГХГ „Борис Георгиев” във Варна. В подкрепа на тази идея е и готовият вече сценарий на дългометражен документален филм, посветен на именития ни скулптор.

Румяна Иванова

Бюст-паметник на Кирил Шиваров, Варна, откриване на 29.12.2015 – отляво надясно: авторът Пламен Братанов, изкуствоведът Румяна Иванова и Васил Станкович, племенник на Кирил Шиваров