Антоан Д’Агата:
„За да си способен да чувстваш, трябва да бъдеш много дисциплиниран.“

На 20 юни 2019 г. в залите на Националната галерия бе открита изложбата „КОРПУС или екзалтацията да бъдеш“ на родения в Марсилия фотограф Антоан д’Агата.

Представяме Антоан Д’Агата в специално интервю за Националната галерия: „За да си способен да чувстваш, трябва да бъдеш много дисциплиниран.“

Интервюто можете да чуете тук.

Антоан Д’Агата, фотограф в една от най-престижните агенции за репортажна фотография в света – „Магнум“, за първи път представи своето изкуство пред българската публика с изложбата „Корпус или екзалтацията да бъдеш“, която гостува в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство до 28 юли.

Какво е за Вас „екзалтацията да бъдеш“ – това превъзбудено човешко състояние на съществуване?

За мен това не е състояние, а нещо, за което трябва да работя – това е дисциплина. То е като в бойните изкуства. Да можеш да се освободиш и да се самоунищожиш. За да си способен да чувстваш, трябва да бъдеш много дисциплиниран. Трябва да забравиш за себе си и да жертваш себе си. Трябва да заплатиш цената, за да можеш да бъдеш част от света и в контакт с него.

What is for you the Exaltation of Being – this extremely excited human state of being?
It’s not a state for me, it is something I have to work for – it’s a discipline.
It’s like Martial Arts. To be able to loose yourself and to destroy yourself.
You have to be very disciplined to be able to feel. You have to forget about yourself and in a way you have to sacrifice yourself. You have to pay the price so that you can be part of the world and be in touch with the world.

Oткривате ли светлина в тъмните кътчета на човешката душа и във всичко, което възприемаме като табу?

Не откривам светлина, но намирам красота, трагедия, сила, достойнство, приятелство, любов, желание и също така много болка и страх, но в крайна сметка животът на тъмнина е много по-наситен, изпълнен с достойнство и чувство за пълнота.

Do you find light in the dark corners of the human soul and in everything we perceive as taboo?
I don’t find light, but I find beauty, I find tradegy, I find strength, I find dignity, I find friendship, I find love, I find desire and all this with pain and fear too, but in the end in the darkness life is much more intense, it’s much more dignified and feeling full.

Ще споделите ли повлияли на работата Ви уроци от Лари Кларк, Нан Голдин, друг творец, приятел или Ваш модел?

Когато харесвам някого и когато той е важен за мен, стоя далече от него. Не го следвам и не се доближавам до него. По някакъв начин е болезнено, но се опитвам да се откъсна от тях, за да мога да създавам своя собствен път. Така че избягах от всички хора, които са били важни за мен. Защото когато съм самотен и се боря сам, намирам сила да преоткрия себе си и собствения си живот.

Will you share a lesson that has influenced your work by Larry Clark, Nan Goldin, another artist, friend or a model?
When I like someone and when someone is important for me I stay away from them. I don’t follow them and I don’t get closer to them. In a way it’s painful, but I try to cut myself from them, so that I can invent my own way. So all the people that have been important for me – I ran away from them. Because when I am lonely and when I am struggling alone, that I find a strength to reinvent myself and my own life.

Имате ли любим художник? Някои от творбите Ви напомнят на картини на Франсис Бейкън и Герхард Рихтер.

Познавам тяхната работа и в известен смисъл съм сигурен, че понякога може би съм принуден да се доближа до нещо познато. Харесвам и Георг Грос, но това не е съзнателно и не е по моята воля. Защото картините са следствие на наблюдение. Аз не гледам в камерата, не контролирам движението и светлината, така че всички образи са случайност. Но да, тези хора ми помогнаха да преоткрия собствения си път.

Do you have a favorite artist? Some of your works reminds of paintings by Francis Bacon and Gerhard Richter.
I know their work and in a way I am sure when I edit I recognize and maybe I am pushed to get closed to something that I know. I like George Grosz too, but it’s not conscious, it’s not my will. Because pictures are made out of observe. I don’t look at the camera, I don’t control the movement, I don’t control the light, so all the images are accidents. But, yes, this people have helped me to refind my own path.