Полихромен керамичен съд

Култура Наска, VIII в., Перу

Колекцията керамика от Латинска Америка се състои от над 80 артефакта, представящи цивилизацията на Мезоамерика, Еквадор и Перу. През 2015 г. тя се показва за първи път като част от постоянната експозиция на Национална Галерия „Квадрат 500“.

На Балканите няма друг музей с толкова разнообразна колекция от предколумбово изкуство.

Преди великата империя на инките (ХІІІ-ХVІ в.) в южната част на днешно Перу се развива културата Наска. Това се случва в периода I в. пр. Хр. до средата на VIII век.

Централно място в нейната ритуална система заема т.нар. земеделски култ.

В подобен пустинен район ритуалите за плодородие са необходимост. Фертилността на земята е аналогична с фертилността на жената, за това и женският образ дава израз на идеята за непрекъснатото обновяване и изобилие в природата.

Съдът от колекцията на Национална галерия спада към качествените образци на рисуваната керамика за периода „Наска пролиферо“ (prolifero, от испански – изобилен). Кълбовидната кана с малко устие и дръжка тип „мост“ е с размери 15 см/15 см/15 см. Образите върху нея са няколко: на жена, на митологично същество и на ягуар, а полихромията е резултат от съчетаване на 7 цвята.

Силуетът на жената следва този на каната и се отличава със специфични прическа, изражение на лицето и ракурс на ръцете. Държи дарове плодове.

Редом до нея е образът на орката – богиня на водите и хищен кит, който с лекота потапя кораби, ловува кашалоти и морски лъвове.

Изображението наподобява бодлива главичка с изплезен език, символизиращ кървенето при приношение. Всъщност две глави на орка са композирани симетрично, третата е по-малка и с редуцирана иконография като нейният език е същия, дори по-експресивен. По време на сухия сезон кръвната жертва е задължителна за умилостивяване на орката.

Долният регистър на съда е зает с фриз от ягуарски глави.

Ягуарът е свещено животно за предколумбовите цивилизации, олицетворение на силата и предводител на душите в отвъдното. Шарката на козината му се свързва със звездното небе, а пастта му се оприличава на земята „поглъщаща“ небето при залез.

Подобни съдове са били част от погребални дарове, което свидетелства за континуитет на земеделския култ и завършеност на жизнения цикъл в съзнанието на народите на Наска.

Силата на жеста, динамиката на композицията и цветовите решения въздействат, правейки керамиката на Наска явление в контекста на предколумбова Америка.

Александра Янева