Нов политически плакат

Като естетически и социален феномен на модерната епоха, от всички останали изобразителни видове плакатът отразява най-точно, ясно и остро политическия и обществен климат на времето. Твърде често анонимен, истинско „дете на улицата“, плакатът достига най-бързо до своите зрители. Той трябва да въздейства с призивната си сила, да бъде лозунг, знак, заклинание и символ. Да убеждава и да подтиква към действие.

Историята на българския политически плакат през ХХ век има своите върхове и падения. Той се превръща в знаме на левите сили между двете световни войни, прокламирайки новите социални идеи на времето. В първите няколко години след 9 септември 1944 художници без специална подготовка в областта на плакатното изкуство – графици и живописци, проправят пътищата пред българския плакат, търсят и намират неговата същност, специфика и изразни средства. В периода на сталинския култ българският плакат се превръща в ерзац на самия себе си, подчинявайки се на принизените критерии и директивите на нормативната естетика. През 60-те, 70-те и 80-те години няколко генерации професионално подготвени плакатисти извеждат това изкуство на съвременно ниво, а многообразието на техните пластически възгледи определя характера на българската плакатна школа.

Изложбата „Нов политически плакат“ е съвместен проект на Музея на социалистическото изкуство и Националната художествена академия. Тя предлага една различна гледна точка, нов фокус към тематичната проблематика на музейната институция. Наред с това дава възможност за изява на най-младата генерация български плакатисти. Сигурен съм, че в решаването на своите академични задачи студентите са се сблъскали с всички предизвикателства на най-сложната и специфична жанрова разновидност на плаката – политическата тема. Днес тя е освободена от идеологическата преса на времето, от политическите и естетически „съображения“, от диктата на инвеститора в лицето на партия и държава. Остава въпросът какво ще бъде новото лице на българския политически плакат и какъв ще бъде неговият обществен резонанс.

Мисля, че тази изложба е актуална както с проблематиката, която разглежда, така и с диалогичната връзка между музея и неговата публика. В нея виждам шанс за оценка на способността на творческото и обществено съзнание, на неговата реакция, осмисляне и отношение към социалната проблематика на днешния ден.

НИКОЛАЙ УЩАВАЛИЙСКИ