70 години Национална галерия. Европейски диалози

26/04/2018 - 27/05/2018

Изложбата отбелязва 70-годишнината от основаването на Националната галерия. През този период тя се утвърди като водещ културен институт с богата и разнообразна дейност, център за събиране, проучване и представяне на изобразителното изкуство. Галерията премина през различни вътрешни трансформации, на отделяне на части от нея в самостоятелни институции като Националната галерия за чуждестранно изкуство и Музея за приложно и декоративно изкуство и последвалото ги отново обединение в общата структура на Националната галерия. Но независимо от промените, стремежът към разширяване на контактите с европейските културни институции остава постоянен. Той се осъществява в различни форми и мащаби – от цялостно и самостоятелно представяне на колекции, собственост на галерията, до включване на произведения от нейните сбирки в сборни национални и международни изложби извън страната.

Изложбата илюстрира „географията” и интензитета на участието на галерията в широкия спектър на европейските културни връзки през изминалите 70 години. От над 200 представяния извън страната на колекции и произведения, собственост на галерията, подбрахме 76 творби от 40 изложби, които онагледяват контактите с различни европейски културни институции.

Първите изложби в чужбина са организирани през 1950-те в страните от Източна Европа. В тях, наред с „реалистични” по форма произведения, създавани предимно през 1940-те и 1950-те, за първи път се показват и творби на възрожденските майстори. Така се утвърждава представянето на българското изкуство като една постоянна и възходяща линия на „реализъм” – от възрожденския портрет, през битовата композиция, до образците на тогавашното съвременно изкуство.

Промените настъпват около 1960. Националната галерия става инициатор и организатор на големи представителни изложби като „2500 години изкуство на българските земи” и „Съкровищата на българските музеи” във Франция и ГФР. Те запознават европейската публика с една на практика непозната за тях култура, която започва от праисторията и Античността, има своя апогей през Средновековието и достига до разнообразието на творческите тежнения на Новото време.

Тенденцията на представяне на българското изкуство във всички негови разновидности е особено силна през 1970-те и 1980-те. Изложбата на Владимир Димитров – Майстора през 1973 е първо представяне на български художник в Музея на модерното изкуство в Париж. През тези две десетилетия Националната галерия гостува със свои колекции на галериите в Прага и Белград, в Атина, Анкара, Виена, Бон, Братислава, Варшава, Лисабон … Различни по характер, те представят богатството на българското изкуство – възрожденската щампа и високия професионализъм на нашите съвременни графици, майсторството на българските художници от 1930-те и 1940-те и утвърждаването на нов модерен пластичен език и естетика от младото поколение.

Своеобразен акцент в международната дейност на галерията през тези десетилетия е изложбата „1000 години българска икона”, която е в програмата на всички национални музеи на континента – от Москва до Единбург. Българското присъствие в културния календар на Европа е белязан и с мащабни изложби на декоративното изкуство, в които се подчертава връзката между традиция и съвременност.

Не може да не бъде отбелязано и първото участие на картината на Франц фон Щук „Луцифер” в международна изложба през 1972 в Берлин. Засиленият интерес към проблемите на символизма и творчеството на художника предопределят нейното включване в многобройни изложби в различните европейски страни и днес.

Интензивността на международната дейност на Националната галерия намалява след 1990, но продължава да респектира европейската публика с високото качество на показваните произведения – икони, живопис, графика, плакат, инсталация, видео арт, дигитален колаж…

Всяко десетилетие има свои предпочитания по отношение на подбора на показваните творби в чужбина. За „Европейски диалози” подбрахме изложби и произведения, които не само бележат присъствието ни на европейската художествена сцена, но разкриват и промените в нашето отношение към отминалите и съвременни (за етапа) художествени процеси у нас. Те са още една възможност за ново, съвременно осмисляне на художествените връзки на българското изкуство и европейската практика.

Бистра Рангелова